Подкомисията по поведенческа психология се събрала отново, за да обсъди получения сутринта негов доклад. И съвсем логично удължила времето за обсъждане, мислейки за себе си. Започнало се от същото предчувствие, което имах и аз, че ще настанат вътрешни боричкания. Изразили мнението, че ако Милър или Томпсън бъдат извадени от строя, преразпределението на приходите — една неизвестна до този момент величина — ще доведе до 15–20 процента намаление на чистата печалба на ромфордските момчета, а съответната сума ще чака да бъде усвоена от нови играчи. Което би било интересно.
Но не толкова интересно, колкото при по-високи залози, което несъмнено ще бъде още по-едиповско. Какво ще стане, ако първата ни атака е насочена към самия Чарли Уайт? Това би означавало да се отреже главата на октопода, а не само някое от пипалата му. И със сигурност би изкарало тримата му лейтенанти на сцената. Дори и да не успея да ги елиминирам наведнъж, те ще се погрижат един за друг, тъй като войната за наследството ще бъде неизбежна. Две стари и мъдри глави срещу един млад узурпатор в битка за цялата баница. Старите глави са наясно с бизнеса, а младият узурпатор е гигант. Схватката ще е доста ожесточена. За известно време всички ще забравят, че старият Чарли плаща ежеседмично на своите ченгета и адвокати. Може би ще има, поне за кратко, луфт в плащането на подкупи, по време на който да бъдат извършени арести и повдигнати обвинения.
И тъй, какво ни е мнението?
— Докъде стигна с моята информация за блиндираните панели? — попитах.
— Пътува — отвърна Бенет.
— И кога ще пристигне?
— Колко спешно ти трябва?
— Моментално щом я получиш. А искам да я получиш бързо.
Той кимна.
— Какво ще правим с Чарли Уайт?
— Ние ли?
— Добре де, ти.
— Къде живее?
— Все още в Ромфорд. Там, където е роден и израснал. Въобразява си, че е автентичен човек от народа.
— В еднофамилна къща? — попита Найс.
— Какво означава това? — попитах.
— Че не е близнак, а самостоятелна — прояви се като преводач Найс.
— Естествено — кимна Бенет. — Къща с нормални размери, но с ограда като тази на Джоуи. Наречи я зид или както ти харесва. Комбинация от тухли и ковано желязо. Издигната е да го пази от благодарния пролетариат.
— Охрана?
— Шестима гардове и шофьор.
— Каймакът на боклука, а?
— Приблизително.
— Често ли излиза?
— Планира да го направи тази вечер.
— Къде отива?
— Да се срещне със сърбите и да им поднесе съболезнованията си.
— Сега той ли трябва да прави реверанси?
— Естествено. Има общ бизнес с тях, а те са претърпели загуби. Същото се е случило снощи, но в обратна посока. Заради онзи, когото си фраснал в гърлото.
— Я кажи дали подкомисията по поведенческа психология няма да се събере до час, за да поиска от нас да елиминираме и сърбите?
— Няма нищо по-хубаво от това, но все пак трябва да бъдем реалисти. Не е нужно да ликвидираш всички накуп.
— Изобщо не сме се разбирали за подобно нещо — отвърнах аз.
— Комисията помоли да ти предам, че има вероятност да сме подценили качествата на охранителите, които пазят Милър и Томпсън. Били по-добри, отколкото ги мислехме. Което означавало, че ликвидирането на Уайт няма да бъде голяма крачка напред.
— Прави ли са?
— Не. Крачката ще е огромна.
— Но те трябва да се правят на психолози.
— Пробваме всичко, което ще помогне.
— Ще помогне предварителната информация. Надничал си в досиетата ни, а?
— Значи си схванал намека с паролите — подсмихна се Бенет. — О’Дей ни ги предостави.
— Защо?
— Защото ги поискахме.
— Преди години положително би ви пратил по дяволите.
— Той вече не е това, което беше. Усеща, че звездата му залязва.
— Хенкин ми каза същото в Париж.
— Ще ви помогнем, ако искате. Четирима от охраната на Чарли явно ще се придвижват в отделна кола. Можем да я задържим — да инсценираме пътна блокада или нещо подобно. Така срещу вас ще се окажат само двама, плюс шофьора и самия Чарли.
— Единият отпред до шофьора, а вторият отзад, при Чарли?
— Такава е схемата.
— Каква е колата?
— Ролс-ройс.
— Черна?
— Разбира се.
— Бронирана като рейнджровъра на Карел Либор?
— Само задните врати и прозорци. В случай, че някой опре пистолет в стъклото. Предполагам, че тази екстра се нарича противоатентатна защита. За клиенти, чиито врагове се придвижват пеша.
— А другата кола ще бъде ягуар, така ли?
— Имат десетки такива.
Замълчах.