Выбрать главу

Джордан обърна Алекс към себе си.

— Какво правеше госпожа Тилбъри в кухнята на госпожа Скотсуърд? — промърмори той.

— Напяваше заклинания и размахваше някаква пръчка над един котел — пошегува се неуверено тя.

— Напявала е закли… — Джордан избухна в смях, хвана раменете й и я положи по гръб.

— Ако тук има вещица, която напява заклинания, то това си ти — отрони дрезгаво той.

Когато той наведе глава, тя леко се отмести, така че целуна бузата й. Джордан пое с устни към ухото й. После рязко прокара език в ухото й и Алекс се вцепени.

— Аз… аз съм гладна — ахна отчаяно тя.

— Аз също — прошепна многозначително в ухото й и сърцето й започна да бие като полудяло. Повдигна глава и се вгледа в сините й очи. — Прегърни ме.

— Защо не след обяда, когато ще съм по-силна?

— Сега.

Поемайки си дъх, Александра нежно положи ръце на раменете му. Привлече го към себе си, после спря, изплашена от желанието, което изпитваше.

— Сега — прошепна дрезгаво Хоук.

— Не… не искаш ли… чаша вино преди това?

— Сега!

В началото целувката бе нежно и съблазнително приветствие между любовници, но колкото по-дълго продължаваше, толкова по-голямо удоволствие им доставяше и толкова по-плътно се прегръщаха, търсейки още и още.

Той разтвори роклята й, повдигна ризата й и оголи гърдите й. Обхвана ги и подразни с палците зърната. Джордан наблюдаваше как розовите връхчета се втвърдяват. Болезнено бавно наведе глава и обхвана едното с устни. Играеше си с него, докато Александра не простена от удоволствие.

Страстта се разля по тялото на младата жена, когато той най-накрая свали дрехите им и се надвеси над нея, облягайки се на лакът.

— Не мога да ти се наситя — прошепна. Погледът му бе омекнал от желание, а ръцете му потърсиха чувствения триъгълник. С поглед, прикован в нея, той разтвори бедрата й, а пръстите му си играеха и я възбуждаха, прониквайки в нея, докато Александра не се разтрепери безпомощно и не започна да извива бедра към ръката му. Но той не спираше. Горещи вълни я заляха и тя простена силно, а ръцете й трескаво милваха неговите. После го прегърна през раменете и го придърпа към себе си. Опитните му пръсти станаха по-настоятелни и още един стон се откъсна от устните й.

— Знам, скъпа — каза й той, — и аз те желая.

Бе решил да я накара да стигне до върха, преди да се присъедини към нея и заедно да достигнат следващия, но съпругата му го накара да забрави намерението си. Откъсвайки устните си от горещата му целувка, тя вплете ръце в косата му и отчаяно прошепна в ухото му:

— Така е много самотно, когато не си дълбоко в мен…

Джордан й даде това, което и двамата желаеха. Легнал отгоре й, той я прегърна, притегли я към себе си и я облада със силен и мощен тласък. Александра пламенно притисна бедра към него. Прониквайки бавно и ритмично в нея, той се стараеше само да й доставя удоволствие с всеки дълбок тласък, докато тя със същата отчаяна нужда му доставяше удоволствие, като отговаряше на движенията му.

„Обичам те — мислеше си той с всеки тласък. — Обичам те — крещеше душата му. — Обичам те.“ Думите избухнаха в съзнанието му, когато проникна за последен път в утробата й и вля в нея живота си, бъдещето си и всичките разочарования от миналото.

И когато всичко приключи, я прегърна и се загледа в облаците, плуващи в синьото море. Сега всички имаха форма и значение за него. Сега животът му имаше смисъл.

Когато Александра се върна в реалността, установи, че лежи на една страна. Джордан притискаше главата й към гърдите си. Алекс с усилие повдигна глава, разтвори очи и се вгледа в него. Беше се държала като развратница, и то посред бял ден! Ненадейно поразена от способността му да събаря защитните й стени, тя се отдръпна и изрече вяло:

— Гладна съм.

— Когато съм по-силен — обеща, дразнейки я той.

— За храна! — ахна тя.

— О, това ли! — изрече той, но с готовност се изправи на крака и учтиво й обърна гръб, за да се облече. — Имаш трева в косата си. — Усмихна се и започна за маха стръкчетата.

Вместо да му отвърне с усмивка или саркастична забележка, Алекс прехапа устни и отмести поглед от неговия. Започна да разопакова храната в кошниците.

Джордан най-накрая осъзна, че тя се нуждае от усамотение, и се отправи към брега, където остана няколко минути. Цветята на хълма, осъзна зашеметен, наистина бяха бели — весел килим, покриващ тъмнозелената трева.

Когато се върна, Александра държеше стъклена гарафа с вино.

— Искаш ли вино? — попита неловко. — Аз… това е специалният вид, който ти пиеш, познах го по гарафата.