Хоук пое чашата, но я остави и я погледна.
— Алекс — каза нежно, — това, което се случи току-що между нас, е най-естественото нещо и в него няма нищо срамно или грешно.
Тя преглътна и неуверено го погледна.
— Но сега е ден.
— Дадох инструкции в конюшнята, че желаем да останем насаме днес следобед.
Тя се изчерви.
— Без съмнение всички са се досетили за причината.
Джордан приседна, постави успокоително ръка на раменете й и се усмихна.
— Без съмнение — съгласи се. — Все пак така се правят наследниците.
За най-голямо изумление на Джордан съпругата му го погледна изненадано, зарови лице в гърдите му, а раменете й се затресоха от смях.
— Нещо смешно ли казах? — попита той.
— Не. Аз… аз си спомних за нещо, което Мери-Елън ми каза отдавна — за това как се правят бебетата. Беше толкова странно, че не можех да й повярвам.
— Какво ти каза? — запита я Джордан. Тя едва успя да продума:
— Истината!
Смехът им стресна птиците, накацали по дърветата.
— Искаш ли още вино или не ти се пие повече? — попита Алекс, когато привършиха обяда.
Джордан вдигна празната чаша, която беше бутнал.
— Не — отвърна, — но обичам да ми прислужваш така.
Алекс успя да издържи на погледа му, докато тихо и срамежливо си признаваше истината:
— Обичам да го правя.
В каретата на път за вкъщи Алекс си мислеше за изживяната наслада и за спокойната нежност през останалата част от пикника.
— Докосни ме — бе й казал той. — Харесва ми, когато ме докосваш.
Дали Джордан бе имал предвид, че иска да го докосва и когато не правят любов, както някои от съпругите от висшето общество често докосваха ръкавите на съпрузите си, докато си говореха. Приятно й беше да го докосва по собствено желание и все пак потръпна от мисълта, че това можеше да се изтълкува като детинско поведение.
Тя му хвърли подозрителен поглед и се зачуди какво би направил, ако облегнеше глава на рамото му. Винаги можеше да се престори, че е задрямала. Реши да опита. Притвори очи и леко наклони глава към рамото му. За пръв път го докосваше доброволно и с обич и на мига разбра от начина, по който Джордан бързо се обърна и я погледна, че бе изненадан от жеста й.
— Спи ли ти се? — попита я.
Алекс понечи да каже „да“ и точно тогава Хоук вдигна ръка, и я прегърна през раменете.
— Не — отвърна тя.
Усети как тялото му се напрегна и сърцето й заби силно. Чудеше се какво ще направи той.
Ръката на Джордан се премести от рамото към лицето й, а пръстите му нежно започнаха да я милват, после бавно погали косата й.
Когато Алекс се събуди, вече бяха стигнали конюшните и той нежно я сваляше от каретата. Остави я да стъпи на земята и й се усмихна.
— Да не би да те уморих, скъпа? — попита и се засмя, когато тя се изчерви.
Хванати под ръка, двамата поеха към къщата. Зад тях един коняр започна да си тананика фалшиво, друг засвирука, а Смарт запя една скандално неприлична песничка, която Джордан разпозна. Той рязко се обърна и изгледа строго работниците си. Те веднага млъкнаха. Смарт припряно посегна към юздите на немирния кон на херцога и го поведе към конюшнята. Един работник грабна вилата си.
— Нещо нередно ли има? — попита Александра.
— Сигурно им плащам повече от необходимото — пошегува се той, но изражението му бе озадачено. — Прекалено са весели.
— Поне най-накрая започна да забелязваш, че във въздуха се носи музика — отбеляза съпругата му с усмивка.
— Палавница — подразни я той, ала усмивката му се стопи, когато се вгледа в красивото й лице и си помисли: „Обичам те!“
Думите закънтяха в съзнанието му, напирайки да бъдат изречени. Тя искаше да чуе тези думи, осъзна инстинктивно Джордан.
Щеше да й го каже тази нощ. Когато останат сами в леглото, ще изрече думите, които никога преди не бе изричал. Щеше да я освободи от облога им и щеше тържествено да я помоли да остане с него. Тя искаше да остане, той го знаеше, както знаеше, че тази прелестна, омагьосваща, весела млада жена го обича.
— За какво си мислиш? — нежно попита Алекс.
— Ще ти кажа тази вечер — обеща той. Притисна я силно към себе си и двамата се отправиха заедно към къщата — млади влюбени, щастливи, спокойни и доволни.
Когато минаха под арката с рози, през която се влизаше в градините, Джордан се усмихна печално на себе си и тръсна глава, когато осъзна за пръв път в живота си, че розите са червени. Яркочервени.
Двадесет и девета глава
Джордан не искаше да се лишава от компанията й и я придружи до спалнята й.
— Насладихте ли се на прекарания следобед, принцесо? — попита той.