— Н-нещо не е ли наред, Джордан?
— Нещо нередно ли? — повтори той, докато похотливо оглеждаше тялото й. — Не виждам нищо нередно — отвърна безразлично.
Устата на Алекс пресъхна, а сърцето й заби силно, изпита невероятен страх, щом усети, че Джордан се е отдръпнал от нея, сякаш близостта и топлината, които бяха споделили днес, никога не бяха съществували. Обзета от паника, тя се опита да възвърне това, което бяха открили, и взе гарафата с шери от масата. Джордан й бе казал, че му харесва да му поднася неща. И сега тя напълни малка чаша с шери, обърна се и му я подаде с неуверена усмивка.
— Би ли желал малко шери?
Очите му пламнаха от ярост, когато погледът му се насочи към чашата. Когато вдигна поглед към нея, Алекс уплашено отстъпи. Гледайки я право в очите, той пое чашата.
— Благодаря — рече секунда преди чашата да се счупи в ръката му.
Александра извика леко от уплаха и се завъртя, търсейки с какво да попие течността от килима.
— Не си прави труда — сопна се Джордан, хвана я за лакътя и рязко я завъртя. — Нищо не е станало.
— Нищо ли? — ахна объркано тя. — Но…
— Нищо не е важно — спокойно изрече той.
— Но…
— Ще вечеряме ли, скъпа?
Алекс кимна. От устата му „скъпа“ бе прозвучало като мръсна дума.
— Не, почакай! — избухна нервно тя и после добави срамежливо: — Имам нещо за теб.
„Отрова!“ — помисли си саркастично той.
— Това — каза тя и протегна ръка към него.
На разтворената й длан лежеше златният часовник на дядо й. Александра неуверено изрече:
— Бих… бих искала да ти го дам. — За един кратък и ужасяващ миг реши, че Джордан ще откаже. Вместо това той го взе и го пусна в джоба на сакото си.
— Ако е точен, закъсняваме с половин час за вечеря. Ако я бе зашлевил, не би я обидил повече. Тя постави ръка в неговата и му позволи да я отведе към трапезарията.
По време на вечерята се опита да се убеди, че само си е въобразявала коренната промяна в поведението му.
Но когато той не я отведе в леглото си, за да я люби, тя остана будна, опитвайки се да разбере какво бе сторила, че да се отнася така с нея.
Когато на следващия ден престана да й говори, тя преглътна гордостта си и покорно попита къде е сбъркала.
Той я погледна, бесен, че го прекъсва, а очите му я пронизваха, докато тя стоеше нервно пред него.
— Сбъркала? — повтори студено той с глас на напълно непознат човек. — Нищо лошо не си направила, Александра, само дето моментът не е подходящ — Както виждаш, с Адамс работим.
Алекс се завъртя. Дори не бе забелязала Адамс, който седеше на малко бюро близо до прозореца.
— Аз… аз се извинявам, милорд.
— В такъв случай — погледна той многозначително към вратата, — ако не възразяваш…
Александра разбра грубия му намек и не се опита да го заговори отново чак до вечерта, когато го чу да влиза в спалнята си. Събирайки всичката си смелост, тя си сложи халата, отвори свързващата врата и влезе в стаята.
Джордан сваляше ризата си, когато видя отражението й в огледалото и рязко рече:
— Да, какво има?
— Джордан, моля те — рече младата жена и тръгна към него. — Кажи ми с какво те ядосах.
Той се вгледа в сините й очи и стисна юмруци. Беше готов да я удуши със собствените си ръце заради предателството й и заради още по-силното желание да я отведе в леглото поне за час, докато тя все още бе неговата привлекателна босонога херцогиня. Искаше да я прегърне и да се изгуби в нея, да заличи последните няколко отвратителни дни. Но не можеше, защото не можеше да забрави, че двамата с Тони замислят убийството му.
— Не съм ядосан, Александра — изрече хладно той. — А сега се махни оттук. Когато искам компанията ти, ще те уведомя.
— Разбирам — прошепна тя и се обърна.
Сълзите я заслепиха, когато се отправи с болка към собственото си легло.
Тридесета глава
Алекс се бе втренчила в бродерията в скута си, ръцете й бяха неподвижни, сърцето й биеше натежало от болка. От три дни Джордан се държеше като непознат. Студен, отблъскващ човек, който я гледаше с ледено безразличие или погнуса, и то в редките случаи, когато въобще я поглеждаше. Сякаш друг човек обитаваше тялото му — някой непознат за нея човек, който понякога я гледаше с такава омраза, че тя потреперваше. Дори и неочакваното посещение на чичо Монти не успя да разведри напрегнатата атмосфера в Хоторн. Той бе дошъл да спаси Александра — обясни й насаме, след като се настани в покоите си — защото бил чул, че откакто разбрал за облога й в „Уайтис“, Хоторн изглеждал като гнева Господен.
Но всичките му опити да поговори приятелски с Джордан не дадоха резултат. А усилията на Александра да заблуди всички, че това е нормално и естествено, не успяха да заблудят никого, дори и слугите, че двамата са щастливи. Всички — от иконома Хигинс чак до кучето Хенри, усещаха напрегнатата атмосфера. В потискащата тишина на дневната гласът на чичо Монти прокънтя като гръмотевица и Алекс подскочи.