— Прекрасно празненство, Александра — призна Джон с усмивка. — Не съм си изкарвал толкова добре и в най-изисканите клубове в града.
— Благодаря ти. В-виждали ли сте съпруга ми? Или Тони?
— Не и през последните петнайсет минути. Да ги потърся ли?
— Да, ако обичате — каза Алекс, прокарвайки ръка през косата си. — Тази вечер съм много разтревожена — призна тя. — Все си представям неща — преди малко ми се стори, че виждам мъж там, край онези дървета. А сега Джордан сякаш се е изпарил.
Джон Камдън изрече:
— Бяхме заедно преди няколко минути. Ще ги открия и ще ги пратя при теб.
Александра му благодари и забърза към масата, където сервираха бира. Подминавайки я, тя кимна на една от прислужниците в кухнята, а после се отправи към дървото, до което бе стоял Джордан. Хвърли последен поглед на веселящата се тълпа и колебливо навлезе в гората. След няколко крачки спря и се огледа наоколо, ослушваше се внимателно, но шумът от празника заглушаваше горските звуци, а гъстите клони закриваха светлината.
— Джордан? — извика тя. Когато не последва отговор, прехапа устна и се намръщи притеснено. Тъкмо смяташе да се върне в сечището, когато видя голямата халба на земята. — Боже мили! — прошепна. Отново се огледа с надеждата да зърне Хоук, но вместо това в тревата забеляза пистолет.
Вдигна го, обърна се и се сблъска с Тони.
— Тони! Благодаря на Бога, че си ти! — извика.
— Какво става, по дяволите? — попита той. — Камдън ми каза, че Джордан бил изчезнал и че ти си видяла човек при дърветата.
— Намерих халбата на Джордан и близо до нея един пистолет — рече Алекс, а гласът и тялото й трепереха от ужас. — И мисля, че видях мъж, който май беше същият, който се опитваше да убие Джордан в нощта, която се срещнахме.
— Върни се в сечището и стой на светло! — рече остро Антъни. Грабна пистолета от ръката й, обърна се и се затича по пътеката.
Александра забърза към сечището с намерението да потърси помощ, а не да се спасява. Огледа се за Роди или за Джон Камдън и когато не ги откри, се затича право към един от работниците, който си бе дал кратка почивка от състезанията.
— Ваша светлост! — ахна човекът, взе лъка си и тръгна да стреля.
— Дай си пистолета! — поиска Александра и го грабна от ръката му. — Зареден ли е? — извика през рамо, тичайки към пътеката в гората.
— Естествено.
Тони допря ухо до вратата на къщурката и се ослуша. След като не чу нищо, понечи да отвори, но резето заяде и той се засили да избие вратата. Тя се отвори, той се втурна в стаята и зяпна от изненада. Майка му седеше вдървено на стол срещу него. А до нея стоеше Джордан. В ръката си държеше пистолет.
Бе насочен право в сърцето на Тони.
— К-какво, по дяволите, става тук? — извика задъхано. Появата на Антъни разруши и последната надежда, че Алекс и братовчед му не са заговорничили срещу него. Той заплашително изрече:
— Добре дошъл на моето празненство, братовчеде. Вярвам, че чакаме още един човек, за да бъде съвършено празненството, нали така, Тони? Съпругата ми може би? — преди Тони да успее да отговори, Джордан добави: — Не бъди нетърпелив, със сигурност вече те търси, мислейки си, че сте се отървали от мен, нали? Сигурен съм. — Гласът му изведнъж стана остър: — Виждам нещо в джоба на сакото ти, сигурно е пистолет. Хвърли сакото си на пода.
— Джордан…
— Направи го! — извика той и Тони бавно се подчини. Когато сакото падна на пода, Хоук посочи с пистолета си към един от столовете. — Седни. И ако мръднеш, ще те убия.
— Ти си луд! — прошепна Антъни. — Трябва да си. Джордан, за Бога, кажи ми какво, по дяволите, става.
— Млъквай! — сопна се той и обърна глава, чул стъпки. Гневът му се насочи към момичето, от което бе обсебен повече от година. Тази лъжкиня, която го бе накарала да повярва, че го обича. Малката кучка, която бе лежала в обятията му и охотно му бе отдала тялото си. Красивото, смеещо се, незабравимо босоного момиче, което го бе накарало да вярва, че раят е река с одеяло за пикник на брега. И сега, помисли си с гняв, който едва сдържаше, тя щеше да падне в клопката.
Вратата се открехна бавно. Александра надникна вътре и очите й се разшириха, щом видя насочения към нея пистолет.
— Не се срамувай — прошепна Джордан. — Влез. Чакахме те.
Тя въздъхна, отвори вратата, вгледа се в падналия бандит и се затича, когато Хоук се изправи. По лицето й се стичаха сълзи. Тя го прегърна, забравила за пистолета в ръката си.