Александра обърна глава на възглавниците, наблюдавайки как Джордан премина през вратата, която свързваше нейната и неговата спалня. Бяха минали два дни от раняването й. Всеки път, когато се събуждаше, той седеше до нея, пазеше я, а страхът му за нея бе отпечатан на измъченото му лице.
Сега, когато бе в пълно съзнание, щеше да й е приятно да й говори отново нежно както преди два дни или да я погледне с любов. За съжаление обаче тази сутрин лицето на Джордан бе непроницаемо и Александра се зачуди дали не е сънувала нежните му думи, когато той мислеше, че тя ще умре.
— Как се чувстваш? — с учтив и загрижен тон я попита той.
— Много добре, благодаря — отвърна му също толкова учтиво тя. — Само малко съм уморена.
— Сигурно искаш да разбереш какво се случи преди два дни.
Александра искаше да я прегърне и да й каже, че я обича.
— Да, разбира се — отвърна, притеснена от настроението му.
— Накратко, преди година и половина Бърти хванал една от прислужниците им в кухнята — местна селянка на име Джейн — да краде пари. Тя признала, че възнамерявала да даде парите на братята си, които я чакали в гората зад къщата. Бърти и майка му вече били измислили план как да се отърват от мен, но до този момент не знаели къде да намерят човек, който да изпълни плана. Вместо да предаде прислужницата на властите, Бърти я накарал да направи писмено признание за кражбата си. Платил на братята й да се отърват от мен в нощта, в която се срещнахме, а признанието на прислужницата запазил, за да е сигурен, че ще си мълчи, а братята й ще сътрудничат.
Ти провали плановете им, когато ми се притече на помощ, но един от братята — онзи, когото раних — успял да пропълзи до коня си и да избяга, докато аз те отвеждах в хана.
Четири дни след сватбата ни Бърти се опитал отново, но този път двамата наемници взели парите му и вместо да ме убиват, удвоили печалбата си, като ме предали на наборните банди. Както посочи леля ми — добави саркастично Джордан, — трудно е да наемеш добри убийци, когато нямаш много пари. — Той пъхна ръце в джобовете си и продължи: — Когато се „завърнах от мъртвите“, Бърти напомнил на прислужницата, че все още притежава писменото й признание, и го използвал, за да принуди брат й да се опита да ме убие отново. Това стана онази вечер, когато стреля по мен на Брук Стрийт — същата вечер, когато ти спа в стаята на гувернантката.
Александра го погледна удивено.
— Не си ми казвал, че онази вечер някой е стрелял по теб.
— Нямаше причина да те тревожа с това — отвърна Джордан, после поклати глава и добави сърдито, — това не е цялата истина. Подозирах, че ти си стреляла тогава. Имайки предвид ръста на стрелеца, можеше да си била ти. А освен това ми бе казала, че би направила всичко, за да се освободиш от нашия брак.
Прехапвайки устни, Александра отвърна поглед от него, но Джордан видя болката в очите й. Той продължи:
— Преди три дни един лакей на име Нордстром почина, след като пил от портвайна, който беше в гарафата в кошницата за пикник. Същия, който ти толкова упорито ме караше да изпия.
Александра го погледна и той продължи:
— Фокс не е помощник-управител, той е следовател, а неговите хора бяха разположени из цялото имение. Той разследва инцидента с виното и изглеждаше така, сякаш само ти си имала възможност да сложиш отровата в него.
— Аз? — извика тя. — Как си могъл да си помислиш такова нещо?
— Свидетелката била една прислужница, която работела в имението от време на време. Името й е Джейн. Тя е сложила отровата по нареждане на Бърти. Мисля, че знаеш какво се случи след това.
Александра преглътна болезнено.
— Ти си ме обвинявал и осъждал за това, че съм се опитвала да те убия въз основа на едно такова неоснователно доказателство? Защото съм висока колкото човека, стрелял по теб на Брук Стрийт, и защото една прислужница казала, че сигурно аз съм отровила виното ти?
Джордан потрепна от думите й.
— Направих го въз основа на тези доказателства и въз основа на факта, че Олсън — един от хората на Фокс — те бе проследил два пъти до къщата на Тони. Знаех, че се срещаш тайно с него и това заедно с всичко друго направи доказателствата срещу теб много сериозни.
— Разбирам — студено изрече тя.
Но Джордан си каза, че тя въобще не разбира. Или може би разбираше прекалено добре, помисли си мрачно. Със сигурност разбираше, че бе нарушил обещанието си да й вярва и че неведнъж бе отхвърлял любовта, която тя му предлагаше. Освен това разбираше, осъзна горчиво той, че два пъти бе рискувала живота си, за да го спаси, а в замяна й бе отвърнал с грубост и недоверие.