Джемайма Тиндал и Анабел Прентис наведоха глави и като по команда се прекръстиха. Пасторът с кимане и сумтене изрази одобрението си.
— Дяволът — продължи той, — който несъмнено дошъл в окръг Есекс заедно с негърката Титуба, намерил в Сейлъм благодатна почва за своето противно семе. И веднага се проявил. През февруари миналата, тоест 1692 година, започнал същински ужас. Няколко млади девойки, сред тях Елизабет, дъщерята на преподобния Парис, а заедно с нея и Абигейл Уилямс, Ана Патман, Сара Вибър, Сюзан Шелдън и Мери Уолкот започнали да проявяват признаци на магьосническа агресия и мания. Говорели безсмислени неща, а лицата и телата им се изкривявали в ужасяващи конвулсии…
— Господи Боже! — Този път Джемайма Тиндал се зае да чупи ръце — не по-малко театрално, отколкото Анабел Прентис преди това. Конетабълът Коруин не престана да гледа злобно и двете жени.
— Против конвулсиите не помогнали нито клизми, нито кръвопускане — продължи Мадокс, без да забелязва нищо и, изглежда, вече близо до транс. — Но девойките признали кой ги омагьосва и ги изтезава. Арестували и разпитали черната Титуба, и тя си признала, че е в договор с дявола и назовала съучастничките си. На първо място — Сара Гуд.
— Сара Гуд! — този път чичо Уилям не се сдържа и сочно се изплю на пода. Веднага леко се Изчерви и размаза плюнката с обувка. — Сара Гуд — започна да се оправдава той, кашляйки. — Дяволско семе. Най-лошата от тях, от всички вещици. В дома си държала дяволски творения. Куче, някаква жълта птица, още някакви космати създания и котарак на име Тейлрингс. И това всъщност не бил котарак, а истинско чудовище с големина на тигър, людоед с железни нокти. Ужасяващо.
— Летяла с метла — добави сърдито Абирам Торп. — Ходела на шабати. Заедно с онази… Е… Акушерката от Андовър… Как се казваше…
— Марта Кариър — напомни навъсен конетабълът. — А другата се казвала Нърс. Ребека Нърс.
— Отклонявате се от темата — обади се меко Дороти Сътън. — Постоянно се объркваме от отклоненията. Да се върнем към Сара Гуд. Как е било с нея? В какво се била провинила? Освен това, разбира се, че е имала космато куче, котка и канарче?
— Сара Гуд — изрече сухо Мадокс — се заинатила, явно с дяволска помощ, и по никакъв начин не искала да си признава и да издава съучастничките си. За щастие една от вече посочените девойки, невинната Ана Патман, посочила кой я е принуждавал да върши дяволски деяния и кой, както самата тя видяла, летял на дяволските шабати, на които по отвратителен начин се надсмивали над Тайнствата. Младата Ана Патман…
— … Обвинила когото могла. — Дороти Сътън вдигна пръсти, огледа бродерията. — Особено онези, на които имала зъб.
— Тя обвинила виновните. — Мадокс отново я изгледа студено. — Виновните, жено! Онези от окръг Есекс, които били встъпили в договор с дявола и с магьосническата си дейност са измъчвали и преследвали хората, и са планирали събаряне на християнския ред и възцаряване на Сатаната по целия свят. Съдът изучил делото и разгледал доказателствата, а те били неопровержими. Виновните били застигнати от сурово, но справедливо и заслужено наказание. Джордж Бъроуз, Бриджит Бишоп, споменатата вече Сара Гуд, Ребека Нърс, Джон Проктър и жена му Елизабет, Джон Уилърд, Марта Кариър и двете й деца, Джайлс Кори и жена му Марта… всички увиснали на бесилки на Гелоуз Хил.
Той млъкна. В тишината се чуваха ударите на чуковете от строящия се хамбар. После закукурига петел. Джемайма Тиндал се забавляваше като навиваше лентичка на пръста си. Красивата Анабел Прентис, преметнала крак върху крак, съблазнително поклащаше своето обуто с лек сандал стъпало. Както забеляза Джейсън Ривет, на дърводелеца Стаутън едва не му изтекоха очите, докато се взираше в изящната костица върху оголения прасец.
— Общо — прекъсна тишината Дороти Сътън — дванайсет обесени, двама умрели в затвора. И Джайлс Кори, който не бил обесен, а изтезаван до смърт и доубит с камъни. И тук, до пущинака, също достигат новини. Но там, в Сейлъм, не са се постарали както трябва. В Стария свят само Бамбергският епископ е изгорил на кладата шестстотин жени. Между другото, преподобни, защо в Сейлъм сте ги бесили, а не сте ги горили? Нали в Библията се повелява да се изгарят, като се казва: „Който не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; събират ги и ги хвърлят в огъня и те изгарят.“165 А на друго място се казва: „И тъй както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.“166 „И ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“167