Висена, без да се спре нито за миг, се насочи към по-далечната галерия — много по-малка и мрачна. Корин я последва.
— Тук съм — обади се тъмната, неясна фигура, легнала на земята, върху купчина парцали и кожи.
Приближиха се. Завързаният човек беше нисък, плешив и дебел. Половината му лице беше покрито с огромна синина.
Висена докосна диадемата си и халцедонът мигновено пламна ярко.
— Това не е необходимо — рече завързаният. — Познавам те. Забравил съм как се казваше. Знам какво носиш на челото си. Не е необходимо, казвам ти. Нападнаха ме докато спях, взеха ми пръстена, унищожиха жезъла. Безсилен съм.
— Фрегенал — каза Висена. — Променил си се.
— Висена — промърмори дебелакът. — Спомних си. Мислех, че ще пратят мъж, затова изпратих Маниса. Моята Маниса щеше да се справи с мъж.
— Но не се справи — похвали се Корин, оглеждайки се. — Макар че трябва да отдам дължимото на покойницата — направи най-доброто, на което беше способна.
— Жалко.
Висена огледа пещерата, уверено се насочи към ъгъла, преобърна един камък с върха на ботуша си и извади от дупката под него глинено гърне, завързано с омазнена кожа. Фрегенал я гледаше злобно.
— Я виж ти — изрече той с треперещ от ярост глас. — Какъв талант, поздравявам те. Умеем да откриваме скрити вещи. Какво друго умеем? Да гадаем по овчи вътрешности? Да изцеляваме подути крави?
Висена разглеждаше лист след лист, без да му обръща внимание.
— Интересно — обади се тя след малко. — Преди единайсет години, когато те изгониха от Кръга, изчезнаха някои страници от Забранените книги. Добре, че се намериха, при това обогатени с коментари. Я, решил си да използваш двойния кръг на Алзур, хе, хе. Мисля, че не си забравил как завърши Алзур. Няколко от създадените от него твари като че ли още бродят по света, включително и последната: многоножката, която го осакати и разруши половината Марибор, преди да избяга в горите на Заречие.
Тя сгъна няколко листа на четири и ги скри в джоба на ръкава на кафтана си. Разгърна следващите.
— Аха — каза, смръщвайки чело. — Формулата на Дървокорена, леко изменена. А това е Триъгълник в Триъгълника, начин да се предизвика поредица от мутации и огромно увеличаване на масата на тялото. А какво е послужило за изходно същество, Фрегенал? Какво е това? Изглежда като обикновено паякообразно. Фрегенал, нещо тук липсва. Надявам се, че знаеш какво имам предвид?
— Радвам се, че забеляза — намръщи се магьосникът. — Обикновено паякообразно, казваш? Когато това обикновено паякообразно излезе от прохода, светът ще онемее от ужас. За миг. А после ще започне да крещи.
— Добре, добре. Къде са заклинанията, които липсват тук?
— Никъде. Не исках да попаднат в неподходящи ръце. Особено във вашите. Знам, че целият Кръг мечтае за властта, която би могъл да получи благодарение на тях, но нищо няма да излезе. Никога няма да успеете да създадете нещо, дори наполовина толкова страшно, колкото е моят кашчей.
— Изглежда, че са те били по главата, Фрегенал — каза Висена спокойно. — Сигурно затова все още не можеш да мислиш нормално. Кой тук говори за създаване? Твоето чудовище трябва да бъде унищожено. По най-простия начин, като се обърне процесът на създаващото заклинание, тоест чрез Ефекта на огледалото. Разбира се, създаващото заклинание е било настроено към твоя жезъл, така че трябва да се пренастрои към моя халцедон.
— Твърде много „трябва да“ — промърмори дебелакът. — Можеш да си седиш тук и да трябвадакаш колкото си щеш, госпожо всезнайке. Откъде ти хрумна смешната мисъл, че ще ти издам създаващото заклинание? Няма да изкопчиш нищо от мен, независимо дали съм жив или мъртъв. Имам блокада. Не ми се пули така, че този камък ще ти прогори челото. Хайде, развържи ме, целият съм изтръпнал.
— Искаш ли да те сритам два-три пъти? — усмихна се Корин. — Това ще ти ускори кръвообращението. Изглежда, не разбираш в какво положение си, плешив пън. Сега тук ще дойдат едни селяни, на които здравата им е писнало от теб, и ще те разпънат на четири коня. Виждал ли си някога как става това? Първо се откъсват ръцете…
Фрегенал се напрегна, опули се и се опита да се изплюе върху ботуша на Корин, но от положението, в което се намираше, това беше трудно — успя само да си наплюе брадичката.