— Знаем го — каза инспектор Здиб.
— Завесата. Каква завеса? И този… вехал, или какво беше… някаква безсмислица. Тази лекарка… Пшеменцка?
— Пшеменцка.
— Познавате ли я? Проверихте ли какво представлява?
— Проверихме. Млада, без голяма клинична практика, малко контакти с пациентите. Занимава се с някакви изследвания. Нещо сложно, мамка му, свързано с мозъчни вълни и неврони, не помня точно какво.
— Безумната госпожа доктор Франкенщайн — намръщи се адвокатът. — Знаете ли какво? Аз не бих се притеснявал за цялата тази работа.
— А аз — напротив — каза Нейман. — Нещо повече, вече се притесних. Господин Хенцлевски, при нас нещата все още не са приключили, чистката продължава. Някой може да е заинтересован да ме прецака. Една леко перната лекарка е не по-лошо оръжие за провокация от всяко друго. Трябва да проуча тази възможност.
— Вие сте егоцентрик, господин Анджей — изрече Нейман. — Вашата личност в цялата тази история е, с извинение, маловажна.
— Дори и да е така — усмихна се комисарят, — изобщо не бих се огорчил. Но и вие май се заблуждавате, драги господин Хенцлевски. След обаждането на госпожа докторката бих си заложил главата, че синът ви е убит от случаен луд. Това не е било никакво отмъщение. Няма значение кого сте защитавали по време на военното положение и за какво сте го правили, и на колко секретари сте направили мръсно. Вие не сте Пясецки. Да ме прощавате.
— Извод? — Адвокатът леко се изчерви.
— Много прост. Ако това е някой луд, от гледна точка на закона той е болен човек. Болен, разбирате ли, господин адвокат?
— Когато чуя такива неща, започват да ми тракат зъбите! — избухна Хенцлевски. — Болен, кучи син! Той моя Мачек… Болен!
— Разбирам ви. И моите зъби тракат. Но нищо няма да успеем да направим и това ясно ни го каза тази лекарка. Да предположим, че е блъфирала, че не знае нищо за плана ни. Но може да се е досетила, защото ме предупреди. Ясно ме предупреди.
— Вие сте открили в дрънканиците й предупреждение? И какво е то?
— Не се преструвайте. Тя ме предупреди да не пробвам да хващам този откачен във вид на студено месо. Мога да го арестувам чрез нежни увещания, да му сложа усмирителна риза и да го предам на специалистите. За да се лекува.
— Вие сте уплашен, господин Анджей, и затова сте разбрали всичко неправилно. — Адвокатът сплете пръстите на двете си ръце. — Аз също чух този запис. И главно значение в него имаше нещо друго. Слушайте, нека да поиграем. Аз ще бъда вие, а вие — вашия полковник или главен полицейски инспектор, както му се вика сега, ако не се лъжа. Докладвам, господин главен инспектор. Анализирах странния разговор с госпожа доктор Хикс. Учуди ме, че тя неколкократно употреби думи, от които следва, че заподозреният умопобъркан е изключително опасен. Това заседна толкова дълбоко в подсъзнанието ми, че когато се стигна до среща лице в лице, нервите ми не издържаха. Когато видях, че той ме напада с опасно оръжие, аз се възползвах от служебното си оръжие, без да пристъпвам границите на законната самоотбрана. Е, какво? Добре ли се получи господин инспектор? Добра ли е интерпретацията?
— Можете да си я заврете отзад тази интерпретация — отговори спокойно Нейман. — Така, разбира се, би ми отговорил главният инспектор. Господин адвокат, вие много добре знаете какво означава законната самоотбрана на въоръжен полицай, който при това знае, че си има работа с някой не напълно вменяем. Това не ви е Америка. Нямам намерение да попадам в затвора.
Адвокатът се замисли и повече от минута мълча.
— Е, добре — каза той най-накрая. — Може би наистина имате право, господин Нейман. И така, какво ще правим?
— Ще разтрогнем договорката ни.
— Май отивате твърде далеч, не мислите ли? Разбирам, че стрелбата не влиза в играта, както и никакви други сериозни злополуки. Но този тип може да окаже съпротива. Да избяга. Може да се спъне и здравата да се пребие. Чувал съм от моите клиенти за доста такива нещастни случаи. А между другото, знаете ли колко от клиентите ми живеят във Варшава?
— И какво значение има това?
— Това има много голямо значение. Ето какво е предложението ми: договорката ни остава в сила. Предлагам изгодни условия. Ако ми предоставите възможност лично да участвам в акцията, за удоволствието да докосна с ръка и крак убиеца на сина ми, ви гарантирам подкрепата на много високопоставени лица в случай на по-нататъшни чистки в полицията, свързани с каквито и да било непредвидени усложнения в нашия план. Ако се наложи, моите приятели от Варшава ще успокоят и госпожа Пшеменцка, не се бойте. И, както се договорихме, ще има конкретно финансово възнаграждение за вас двамата.
— Тримата — обади се инспектор Здиб.
— Как така, по дяволите? — започна да нервничи Хенцлевски. — Тримата? Трима е голям брой хора, името им е легион, мамка му. За какво ви е трети?
— За достоверност на рапорта. При нас винаги така се прави. Действаме по трима. Идеите са ваши, господин адвокат, техническото изпълнение — наше. Разбираме от това.
— Поне надежден ли е третият?
— Сто процента, или hundred per cent.
— Така да бъде — намръщи се адвокатът. — Е? Господин Нейман, надявам се, че сте доволен?
— Не докрай — каза комисарят. — Толек? Не ти ли се струва…
— Би трябвало да мине добре — рече инспекторът. — Само едно нещо леко ме безпокои. Не сме ли прекалено уверени, че това е психично болен? Може да е някакъв „зелен“, „грийнпийс“, разбирате ли? Природозащитния Видял е, че децата измъчват котка, и е реагирал. Четох за подобен случай, май беше в „Пшекруй“11. Някакви типове ослепили куче или котка, не помня какво точно. Докато четях статията, чувствах как авторът й излива негодуванието си, мъката си, жаждата си за мъст. А някой друг би реагирал иначе. Би взел нож, брадва, тояга и би отмъстил за кучето си.
— Същата работа — каза Хенцлевски. — Който реагира така, явно е чалнат. Quod erat demonstrandum.
— Съвсем не е същото — подзе Нейман. — Манията на тема животни може да не минава за болест при психиатрите. От тяхна гледна точка това може да е напълно нормален тип и ще му повярват, когато разкаже как именно сме го спипали и какво сме му направили тогава.
— През своята кариера съм виждал мнозина, които са разказвали какво им се е случило в милицията — изрече адвокатът, усмихвайки се накриво. — Но не помня нито един, на когото да са повярвали официално. А дори и да разкаже как точно сме го спипали, какво от това? Смятате, че някой ще се разчувства заради глупавата котка?
— Може и да не се разчувства — каза Здиб. — А какво ще стане, ако котката я чуе някой, който няма нищо общо? И дотича да види какво става?
— Шегуваш се, Толек — размаха ръце Нейман. — Някой, който няма нищо общо, няма да се заинтересува. Кой може да го е грижа за някаква котка?
— Между другото, котката — каза Хенцлевски. — Трябва да го организираме.
— С това не би трябвало да има проблеми — заяви Нейман. — Пълно е с котки. Децата на съседката ми например имат котка. Би трябвало да стане.
11
Пол. „