— Тримата — обади се инспектор Здиб.
— Как така, по дяволите? — започна да нервничи Хенцлевски. — Тримата? Трима е голям брой хора, името им е легион, мамка му. За какво ви е трети?
— За достоверност на рапорта. При нас винаги така се прави. Действаме по трима. Идеите са ваши, господин адвокат, техническото изпълнение — наше. Разбираме от това.
— Поне надежден ли е третият?
— Сто процента, или hundred per cent.
— Така да бъде — намръщи се адвокатът. — Е? Господин Нейман, надявам се, че сте доволен?
— Не докрай — каза комисарят. — Толек? Не ти ли се струва…
— Би трябвало да мине добре — рече инспекторът. — Само едно нещо леко ме безпокои. Не сме ли прекалено уверени, че това е психично болен? Може да е някакъв „зелен“, „грийнпийс“, разбирате ли? Природозащитния Видял е, че децата измъчват котка, и е реагирал. Четох за подобен случай, май беше в „Пшекруй“11. Някакви типове ослепили куче или котка, не помня какво точно. Докато четях статията, чувствах как авторът й излива негодуванието си, мъката си, жаждата си за мъст. А някой друг би реагирал иначе. Би взел нож, брадва, тояга и би отмъстил за кучето си.
— Същата работа — каза Хенцлевски. — Който реагира така, явно е чалнат. Quod erat demonstrandum.
— Съвсем не е същото — подзе Нейман. — Манията на тема животни може да не минава за болест при психиатрите. От тяхна гледна точка това може да е напълно нормален тип и ще му повярват, когато разкаже как именно сме го спипали и какво сме му направили тогава.
— През своята кариера съм виждал мнозина, които са разказвали какво им се е случило в милицията — изрече адвокатът, усмихвайки се накриво. — Но не помня нито един, на когото да са повярвали официално. А дори и да разкаже как точно сме го спипали, какво от това? Смятате, че някой ще се разчувства заради глупавата котка?
— Може и да не се разчувства — каза Здиб. — А какво ще стане, ако котката я чуе някой, който няма нищо общо? И дотича да види какво става?
— Шегуваш се, Толек — размаха ръце Нейман. — Някой, който няма нищо общо, няма да се заинтересува. Кой може да го е грижа за някаква котка?
— Между другото, котката — каза Хенцлевски. — Трябва да го организираме.
— С това не би трябвало да има проблеми — заяви Нейман. — Пълно е с котки. Децата на съседката ми например имат котка. Би трябвало да стане.
Иза
Иза лежеше спокойно, сякаш се боеше да не би и с най-малкото си движение да изплаши този отдалечаващ се, неуловим сигнал на лъжливия, неосъществил се оргазъм. Притиснатият към нея мъж дишаше спокойно, равномерно, явно вече потапяйки се в дрямка. Бучеше аларма, далечна и тиха.
— Хеню — обади се тя.
Мъжът потрепна, изтръгнат от полудрямката, и приближи лице до голата й гръд.
— Какво, Изуня?
— Нещо не ми е добре, Хеню.
— Пак ли? — уплаши се мъжът. — По дяволите, трябва по някакъв начин да го регулираш този твой цикъл, Иза.
— Не е това.
Мъжът изчака известно време. Иза не продължи.
— А какво е? — попита той най-накрая.
— Хеню… Симптом на какво са случаите на амнезия?
— Защо питаш? Имала ли си такива случаи?
— Напоследък — често. Доста продължителни. Освен това и халюцинации. Главно слухови.
Мъжът хвърли бърз поглед към часовника си.
— Хеню.
— Чух те — промърмори той малко нетърпеливо. — И какво? Ти си специалист. Каква е твоята диагноза? Anaemia cerebri12? Начални признаци на шизофрения? Тумор на главния мозък? Някаква друга гадост? Иза, всеки психиатър намира в себе си най-различни подобни симптоми, това е просто професионално заболяване. Трябва ли да ти казвам колко малко знаем за мозъка, за протичащите в него процеси? Според мен просто си се преуморила. Не трябва да прекарваш толкова време със своите котки, при тази апаратура. Нали знаеш колко е вредно всичко това: високочестотните полета, излъчването на екраните. Остави всичко за известно време, вземи си отпуска. Почини си.
Иза се надигна, облегната на лакътя си. Мъжът, легнал по гръб, галеше гърдата й със заучено механично движение, което тя не обичаше.
— Хеню?
— А?
— Бих искала да ме изследваш. С електроенцефалограма или изотопи.
— Може, защо не. Обаче…
— Моля те.
— Добре.
Помълчаха.
— Хеню?
— Да?
— Елжбета Грубер. Ти я лекуваш. Какво й е всъщност?
— Интересува ли те това? Да, дочух. Доста странен случай, Иза. Доведоха я в шок, с типични признаци на кръвоизлив. Почти веднага изпадна в кома, и оттогава няма нито подобрение, нито някакви изменения. Клоня към мнението, че наред с шока у нея е започнал някакъв възпалителен процес.
— Летаргичен енцефалит?
— Да. Защо питаш?
Иза извърна глава През прозореца, заедно с поредния отчаян вой на аларма, се разнесе кучешки вой — накъсан, все по-силен.
— На такъв бих му откъснал краката — промърмори мъжът, гледайки към прозореца. — Сигурно има проблеми в работата или вкъщи, а си го изкарва на животинките, гадината.
— Веехал разкъсва Завесата — изрече спокойно Иза.
— Какво?
— Веехал. Гласът на изтезавано животно. Гласът на отчаянието, безизходицата, страха, болката, лишаваща от съзнание.
— Иза?
— Викът, който не е вик. — Иза заговори по-гръмко: — Веехал. Веехал разкъсва Завесата. Така говореше… Ела Грубер. Тя е видяла това.
— Изглежда… — изстена мъжът. — Иза! Тя не е можела… Момичето е в безсъзнание! За какво говориш?
— Тя разговаря с мен. Разговаря и ми нареди да направя нещо.
— Иза, наистина трябва да си вземеш отпуска. — Мъжът я погледна, въздъхна. — Но първо ще дойдеш при мен, за да те изследвам. Това е заради този проклет стрес, заради мръсната работа, всичко е заради нея. Не бива да я вземаш толкова навътре, Иза.
— Хеню… — Иза се надигна в седнало положение. — Не разбираш ли какво ти говоря? Ела Грубер говори с мен. Аз я чувах. Тя е видяла…
— Знам какво е видяла. Това по всяка вероятност е послужило като причина за шока и кръвоизлива. Тя е била свидетелка на убийствата в градинския район.
— Не.
— Как така не?
— Това е било по-късно. Тя не го е видяла. Видяла е… дъската, сложена на главата на котката, зарита до шията в земята. Краката, драскащи по тази дъска. Очите… две кълбенца…
— Господи! Иза? Откъде знаеш… От кого?
— Музи… кантите…
— Кой?
Иза склони глава върху притиснатите към гърдите й колене и се разтресе в плач.
Мъжът мълчеше. Той си мислеше за това колко безпомощни са жените, колко силно ги управляват женските емоции, пречейки им да работят, пречейки им да се наслаждават на живота. За това какво огромно нещастие е тази феминизация на цели предприятия, абсолютно неподходящи за жени. Мислеше си, че с Иза наистина се случва нещо лошо. Тревожеше се. Това продължи кратко. А после надделя по-важна тревога — какво да каже на жена си, когато се прибере вкъщи. През този месец вече беше изразходвал всички подходящи оправдания.
Помисли си, че непременно трябва да изследва Иза, да й направи електроенцефалограма, да проведе тестове. Би могъл да направи това още във вторник, но беше обещал на един свой колега, че във вторник ще отиде в градината му, за да му помогне с изтравянето на къртиците там. „По дяволите — помисли си той, — забравих да взема стрихнин от болницата днес“.
— Вземи си отпуска, Иза — каза той.
11
Пол. „