Благодаря, Мирко.
Може дълго и яростно да се спори дали „Тандарадай!“ е хорър или фентъзи, и навярно биха се намерили поравно защитници на едната и другата теза. Лично аз предпочитам заимстваното от Владимир Висоцки и перифразирано определение „тревожна история“. Но това не е защото се срамувам от определението и етикета „фентъзи“ — който смята така, е глупак.
Накрая една любопитна подробност: „Феникс“, обявявайки „Тандарадай!“ в предходния брой, придружи обявата с илюстрация, представляваща рицари от Тевтонския орден на Дева Мария, така наречените Кръстоносци — един Бог знае защо, може би понеже песента на Валтер фон дер Фогелвайде се пее от рицарите-кръстоносци на Сенкевич. Просташка реклама, която тогава само дето по телевизията не я показаха. На срещите с читатели след това винаги се е налагало да обяснявам къде са се дянали Кръстоносците.
— Не съм красива — каза Моника Шредер, гледайки се в огледалото.
Беше права. И, което беше още по-лошо, мнението й по този въпрос напълно съвпадаше с мнението на околните.
Не, Моника не беше грозна. Просто не беше красива. Беше квинтесенция на непривлекателността, излъчваше непривлекателност, способна да затъмни всичко, което би направило красива някоя друга жена, дори някоя грозница. По някакъв непонятен начин съчетанието от отделните елементи, всеки сам по себе си привлекателен, нещо повече, красив, при Моника се превръщаше в нещо безлично, безинтересно и бледо. Косите й, които би трябвало да са тъмноруси, всъщност бяха сиви и матови. Природната им тенденция към пухкавост и обаятелната им склонност да не се подчиняват на никакви гребени и четки ги караха да изглеждаха запуснати и разрошени, и никакви старания не можеха да променят това положение. Не помагаше и най-изкусният грим — дори с помощта на скъпа козметика не й се удаваше да направи нищо с очите си, които заради дебелите стъкла на очилата й винаги изглеждаха сиви и посърнали. Всеки комплект от стилни и изящни дрехи върху общо взето нормалната й фигура създаваше ефект, който и при най-добро желание не можеше да бъде признат за радващ окото.
Фактът, че Моника Шредер съзнаваше прекрасно всичките изброени факти, само усложняваше нещата. Давайки си сметка, че не е в състояние да се разхубави, когато стана пълнолетна, Моника планомерно и последователно правеше всичко възможно да не се откроява, да се слее с тълпата, да стане обикновена и незабележима. Тази своеобразна мимикрия, имаща за цел да замаскира и скрие непривлекателността й, естествено, водеше до напълно противоположни резултати.
Точно в момента, в пет часа сутринта, застанала пред напуканото огледало в пронизания от ивици светлина полумрак на стаята си в къмпинга, Моника повече отвсякога усещаше своята непривлекателност. Разкайваше се, че е тръгнала на тази почивка, на това пътуване в пустошта, без никакви удобства; пътуване, което трябваше да бъде романтично, а се оказа изключително тягостно. Туристическа агенция „Ромар тур“, спомни си тя. „Ти си самотен? Съобщи ни възрастта си, професията, образованието, интересите си. Напиши ни за какво си мечтаеш, и ще ти осигурим почивката на твоите мечти.“
Почивката на моите мечти…
Тръгна на това пътуване, защото беше самотна и не искаше да изкара едно самотно лято в града. „Ромар тур“ не лъжеше и не преувеличаваше, макар че при подбора явно отдаваше предпочитание на графата „Образование“ в анкетата си. Наоколо гъмжеше от загорели докторантки и разведени доценти.
Почивката на моите мечти…
Пътуването трябваше да стане за Моника още един опит да докаже на себе си, че обича да е в компания. Опит, който както множество предишни се беше оказал неуспешен. Моника за пореден път не доказа нищо на себе си, освен факта, че мрази самотата.
А тя беше сама. Все си беше сама. Случайната й съквартирантка, Елка, незнайно защо наричана Яребицата, която през първите няколко дни на почивката беше доста раздразнена от чуруликането, безгрижието и царящия наоколо безпорядък, напоследък имаше навика да изчезва вечер и да се връща късно през нощта. А понякога — като в момента — чак на сутринта. Моника нямаше никакви съмнения относно текста, който Яребицата беше записала в графата „Интереси“ в анкетата на „Ромар тур“.
В началото Моника се ужаси — боеше се, че Яребицата е от девойките, които смятат цветистия и подробен разказ за един вид финал на играта, за естествено и необходимо допълнение към нощните преживявания. Това Моника определено нямаше да може да го понесе. За щастие Елка не беше бъбривка. Даже напротив, беше дискретна. Което обаче не й пречеше съвсем спонтанно да демонстрира задоволството и превъзходството, които в природата проявяват харесваните самки спрямо пренебрегваните.