— Добър ден… Има ли някой тук?
Тъмни сенки, в мрака се е врязала ивица светлина, изпълнена с кръжащи прашинки. „Влизам неканена в чужд дом — помисли си тя. — Сега някой ще влезе, ще ме погледне с неохота и ще се почувствам отхвърлена, наранена. И ще се разстроя, макар и сама да съм си виновна за всичко. Както винаги.“
Стая, пълна с тъмни мебели. Тежък, предизвикващ гадене мирис на билки.
— Добър ден! Извинявайте…
На масата — чаша с метална поставка, кафеена чашка с лъжичка вътре, очила с тънки рамки.
И книги.
Тя се приближи, без да знае защо. Книгите бяха стари, с олющени картонени подвързии. Позлатените букви, подсказващи, че това е енциклопедията на Оргелбранд, бяха изтъркани и едва можеха да се разчетат. Разгъна корицата на първия том, който й попадна.
Това не беше енциклопедията на Оргелбранд.
Тази готика не носеше със себе си дрънкането на лютня. Тази готика беше черна и зловеща, тя крещеше грозно, по тевтонски.
„Geheymwissenschaften und Wirken des Teuffels in Preussen“, Johann Kiesewetter, Elbing 179221. На заглавната страница се виждаха пентаграма, знаците на зодиака и други символи, странни и тревожни.
Друга книга. И отново под фалшивата обложка — натежали от редове страници и истинското заглавие: „Dwymmermorck“. Само заглавието и нищо друго.
Следващата книга. Друг шрифт. Човек с главата на козел, скръстил ръце с дълги пръсти върху хлътналите си гърди. „La lettre noire — Histoire de la Science Occulte“, Jules de Bois, Avignon 162222.
Поредната — почти разпаднала се — книга с три крещящи думи, изписани с огромни паяковидни думи насред полуизгнилата страница: „Gondelman, Tractatus de Magiis“23.
И следващата.
Когато се пресегна, за да разгърне фалшивата оргелбрандова обложка, ръката й трепереше, сякаш затъвайки в невидима преграда, в аура, забраняваща достъпа. В същото време друга сила, противоположна, сякаш привличаше ръката като магнит.
„Огледало на черната бисурманска магия“ от Абдул Алхазрет24. Превел Иенджей Шлешковски, йезуит А.М.Б.О. в Краков, печатница на Николай Зборски, JKM Ord, печатар, 1696 г.
Тежки, слепени, окъсани страници, бледи полуизтрити редове. Тя понечи да обърне страницата.
Нещо я спря. Нещо, което заседна в гърлото й, прилепна към небцето й — ужас, отвращение, предизвикващо гадене омерзение. Струваше й се, че лепкавите букви от страницата незабележимо започват да пълзят по ръката й. Тя затвори книгата и потрепна — в ушите й, в главата й изведнъж експлодира хорово, многогласно пеене, чуруликане, вик, неразбираеми думи.
„Да изляза — помисли си тя. — Трябва да изляза оттук.“
Въпреки това се пресегна към поредната книга. „Phänomene, Dämone und Zaubereysunden“, R. Ennemoser, Nürnberg 161325. Обърна страницата.
Бял еднорог, вдигнал се на задните си крака в хералдическа стойка. Отвори книгата някъде по средата. Размитите готически букви сякаш се размърдаха, набивайки се в очите и в съзнанието й.
… wie lautet der Name des Dämons? Der Hagre Junge, da er unseren geheymen Sünden und unsre Bösheyt frisset und trotzdem hager bleybet. Das Brennende Kind, das mit Hasse brennt. Und der echte Name? Der ist unaussprechlich, schrecklich. Deskath, was zugleych Die Wahrheyt oder Der Betrug bedeutet. Zernebock, der Schwartze Wahnsinn…26
Върху страницата падна бърза сянка, на масата тежко и безшумно се приземи огромен черен котарак. Моника отстъпи, сподавяйки вика си. Котакът я изгледа недружелюбно със златистожълтите си очи, протегна се, скочи от масата и се настани на леглото.
Старицата беше дребна, но изправена; лицето й, набраздено от бръчки, беше сериозно и съсредоточено. Имаше големи, необичайно светли очи — толкова светли, че изглеждаха почти прозрачни, като кристали, като шлифовани опали.
— Извинявайте, госпожо — измънка Моника. — Вратата беше отворена. Знам, че не трябваше…
Тя сложи ръце зад гърба си и започна да чупи пръсти. Както обикновено.
— Няма проблем — каза старицата, приближавайки се до масата. Хвърли бърз поглед на отворената страница и затвори книгата. — Този дом е отворен за всички, които искат да влязат — каза тя. — Слушам те, дете.
— Аз… Аз напълно случайно. Минавах наблизо и… Аз съм с тези, които са при реката… Сигурно сте видели колите…
— Ти изобщо не си с тези, които са при реката — поклати глава старицата. — А би трябвало. Би трябвало да си с тях, а в същото време си тук. Защо?
Моника отвори уста.
— Отговор на въпрос ли търси в книгата? Това не е най-добрият начин, дете. Още по-малко пък бих те посъветвала да използваш тези книги, които са тук.
— Още веднъж моля за извинение. Не биваше… Тръгвам си.
— Без да зададеш въпроса си?
21
„Тайни науки и дяволски деяния в Прусия“, Йохан Кийзеветер, Елбльонг 1792 г. (нем.) — Б.пр.
26
Как звучи името на демона? Слабият юноша, който яде греховете ни, тайната ни и злобата ни, си остава слаб. Огнено дете, което гори от омраза. Как звучи истинското му име? То е ужасно, не бива да се произнася. Името му е Дескат, което означава истина и лъжа. Цернебок, черно безумие (нем.); Цернебок е германска версия на славянския Чернобог. — Б.пр.