— Излизам, мамо! — извиках аз, докато тичах към вратата. — Излизам, чуваш ли?
Мама, без да ме поглежда, ми помаха енергично с ръката си, лакирана във виолетово, а Джейми Лий Върджър, играеща Ариел Керингтън, една от внучките на стария Блейк, каза нещо на литовски. Блейк завъртя очи и каза: „Алексис“. Не изглеждаше да е на литовски.
Изскочих на улицата, в свежата октомврийска сутрин. До училището си е доста път, но имах достатъчно време, така че реших да премина цялото разстояние в лек тръс. Джогинг, нали разбирате. Здраве и добра форма. Още повече, че градският транспорт фалира преди една година.
Веднага загрях, че нещо става. Трудно беше да не загрея — от северната страна на града, откъм Манювка, изведнъж започнаха да стрелят, а после нещо така изгърмя, че сградата се разтресе, в зданието на Морската лига с трясък се строшиха две стъкла, а на фасадата на кино „Паладиум“ се развяха плакатите на пропагандния филм „Милост, мамо“, който прожектираха сутрин, когато имаше малко публика.
След малко изгърмя отново, а иззад покривите изскочиха подредени в боен строй четири хеликоптера МИ-28 „Хавос“, боядисани в камуфлажни окраски и димящи от изстреляните ракети. Отдолу им отговориха със снаряди.
„Отново — помислих си. — Отново се започва.“
Тогава още не знаех кой по кого стреля и защо. Но възможностите не бяха чак толкова много. Хеликоптерите МИ-28 сигурно бяха на литовците от дивизията „Плехавичус“. В района нямаше наша армия, тя беше концентрирана на украинската граница. От Лвов, Киев и Виница отново бяха прогонили с ескорт нашите емисари-йезуити, а се говореше, че същото се готви и в Уман. Тоест отпор на шаулисите46 можеше да дава или Самоотбраната, или немците от Фрайкорпс47. Можеше да са и американците от Сто и първа въздушнодесантна, която беше разквартирована в Гданск и в Кьонигсберг и оттам летеше да залива с напалм плантациите в маковия триъгълник Бяла Подласка — Пинск — Ковел.
Можеше да бъде и едно от обичайните нападения над местния клон на „Кемикъл Банк“ или разчистване на сметки между рекетьори. Никога не бях чувал рекетьорите от организацията „Наше дело“ да разполагат с МИ-28 „Хавос“, но такава възможност не беше изключена. В края на краищата някой беше откраднал крайцера „Аврора“ в Петербург и беше отплувал с него в предутринната мъгла. Защо не и хеликоптер? Даже хеликоптер е по-лесно да се открадне от крайцер, нали?
Всъщност какво значение има? Сложих си слушалките и пуснах уокмена, за да послушам „Julie“, песента на „Джизъс енд Мери Чейн“ от новото им сиди „Cruising“. Увеличих звука до дупка.
Когато минах през входа, там седеше моят съсед и приятел Прусака; той държеше за ръка малката си сестра, Мишка. Спрях се и свалих слушалките си.
— Хай, Прусак. Здрасти, Мишка.
— Блииррппп — каза Мишка и се изплю, защото горната й устна беше цепната.
— Здрасти, Ярек — каза Прусака. — До шулето49 ли отиваш?
— Отивам. Ти — не?
— Не. Нали чуваш? — Прусака махна с ръка към Манювка и изобщо на север. — Дявол знае какво ще излезе от това. Война, брато, с пълна сила.
— Факт — отговорих. — И се чува, че отговарят на удара с удар.Who’s fighting whom50?
— Keine Ahnung51. А и какво значение има? Но не мога да оставя Мишка сама, нали?
От отворените балконски врати на втория етаж се чуваха викове, писъци, звуци от удари и плач.
— Новаковски — обясни Прусака, проследявайки погледа ми. — Маризи жена си, защото се е записала в „Свидетели на Йехова“.
— И да нямаш други богове освен мен — кимнах аз.
— Какво?
— Урпппл — каза Мишка, като кривеше физиономия и присвиваше единственото си око. Погалих я по редките светли коси.
Откъм Манювка се разнесе взрив и бесен лай на автомати.
— Тръгвам — каза Прусака. — Трябва да налепя тиксо на прозореца в кухнята, че стъклото пак ще излети. Бай, Ярек.
— Бай. Чао, Мишка.
— Бирппп — изписка Мишка, пръскайки слюнка.
Мишка не е красива. Но всички я обичат. Аз също.
Тя е на шест години, но никога няма да стане на шестнайсет. Чернобил, както се досещате. Майката на Прусака и Мишка точно в момента лежи в болницата. На всички ни е интересно какво ще роди. Много ни е интересно.
— Ти, коткарко! — извика отгоре Новаковски. — Ти, еврейка такава! Ще ти избия езичеството от главата, червенокоса маймуно!
48
— Б.пр.