Работата беше следната: някъде преди две години стана много модерно вкоренячването, както го наричахме тогава. Голяма част от жителите на Сувалки и околностите, включително и семейството на Пуйков, внезапно се почувстваха литовци по линия на дядо си — такива, които заедно с Швидригиел са ходили в Рагета и Ново Ковно и заедно с Кейстут са прехвърляли Немен, за да нападат тевтонците. В заявленията, подавани в Съюза на патриотите на Левобрежна Литва и Жемайтия, се повтаряха трогателните глупости за любовта към бреговете на рекичката Вилейка, към богатите на зърно ниви и Остробрамската Богородица, а също и не по-малко трогателните въпроси дали Великият Баублис все още стои там, където трябва да стои, като че ли по-нататъшното семейно щастие зависи точно от това. Поводът за пробуждането на патриотизма беше прозаичен — съобразно Закона за малцинствата литовците получаваха привилегии и облекчения, включително данъчни, и не попадаха под властта на Курията.
Куп мои приятели от училище изведнъж станаха литовци — естествено, в резултат на съответните декларации и заявления на родителите им. Почти всеки ден Вохович искаше учителите да го наричат Вокавичус, Маклаковски ставаше коренен Маклакаускас, а Злотковски ставаше стопроцентов Голдбергис.
И тогава започна великата трагедия на Пуйкови. Симпатичната и доста вкусна птица, дала фамилното им име, се нарича на литовски Калакутас. Главата на рода Пуйкови, обикновено флегматичният и сериозен господин Адам, се разяри, когато му казаха, че молбата му за промяна на народността е разгледана положително, но от този ден нататък той трябва да се казва Адомас Калакутас. Господин Адам подаде ново заявление, но Съюзът на патриотите на Левобрежна Литва и Жемайтия беше неумолим и не се съгласи на никакви други дължащи се на полонизъм мутации като Пуйкас, Пуйкис или Пуйшкис. Предложението да се натурализира в Америка като Търки, а после да се върне в родината си като Търкулне беше сметнато от семейство Пуйкови за идиотско, трудоемко и скъпо. На упрека, че възраженията на господин Адам намирисват на полски шовинизъм, защото споменатият „кутас“ не оскърбява нито един истински литовец и не го кара да се чувства смешен, господин Адам начетено и ерудирано наруга комисията, използвайки изрази като: „Целунете ми задника“ и „Papuciok szykini“75. Засегната, комисията изпрати заявлението му в Архива, а самия Пуйков — по дяволите.
Ето защо никой от семейство Пуйкови така и не стана литовец. Ето защо и моят съученик Лешо Пуйков ходеше в едно и също училище с мен. Благодарение на това той висеше с мен в ямата, вместо да тича из парка с АК-47 в мундир с лайнян цвят, с изображения на орхидея на шапката и на мечката на дивизията „Плехавичус“ на левия ръкав.
— Ярек? — обади се Пуйков, притиснал се към остатъците от телефонната будка.
— Да?
— Кажи ми, как става така… Ти нали си един такъв super duper, clever76 и изобщо… Защо е така?
Канонадата се усили, паркът се разтърси от експлозия, а върху главите ни се посипа пясък.
— Кое защо е? — не разбрах аз.
— Тук е Полша, нали? Защо Фрайкорпс и литовците са си устроили тук тази война? В самия център на града? Защо не се млатят при тях, в Кьонигсберг, мамка им… Тук е Полша!
Не бях сигурен дали Пуйков е прав.
Защото разбирате ли, нещата стояха така. Скоро след подписването на договора с Бундесрепубликата и създаването на новия ланд77 със столица Аленщайн, сред населението на общините Голдап, Дубенинек, Вижайна, Гиба, Пунск и Сейна беше проведен плебисцит. Резултатите му, както обикновено се случва, се оказаха странни и нищо не говореха, тъй като поне осемдесет процента от избирателите не отидоха при урните, правилно ориентирайки се, че е по-добре да отидат при халбите. Беше напълно неясно какъв процент от населението гласува за Източна Прусия, какъв — за Северна Полша, и какъв — за Левобрежна Жемайтия, Яцвингия или както там се казва. Така или иначе не мина и месец след плебисцита, и през границата премина литовски корпус с две дивизии в състава си: редовната „Гедиминас“ и доброволческата „Плехавичус“. Корпусът беше под командването на генерал Стасис Зелигаускас. Литовците завзеха колебаещата се община почти без съпротива, защото голяма част от нашата армия точно в момента беше в Ирак, където изпълняваше дълга на Полша пред Свободния свят, а по-малката част демонстрираше мускули в Чешинска Силезия.
Корпусът на Зелигаускас бързо превзе Сейна, но не достигна до Сувалки — спряха го отрядите на Гренцшулц и Сто и първа въздушнодесантна от Гданск. Нито немците, нито американците искаха да търпят шаулисите в Източна Прусия. Полското правителство реагира с поредица от ноти и подаде официален протест в ООН, на което литовското правителство отговори, че нищо не му е известно. „Зелигаускас — заяви посланикът на Литва — действа без заповеди, на своя отговорност. Изобщо целият род на Зелигаускасови още от времето на прадядо му са буйни глави, на които не им е познато понятието «субординация».“