Наистина, немците, американците и спешно мобилизираните отряди на Самоотбраната след известно време отблъснаха шаулисите отвъд линията на Черна Ханча, но въоръжените конфликти не преставаха. Генерал Зелигаускас нямаше намерение да отстъпва зад линията на Кързън и заплашваше да прогони немците от района на Сувалки, защото можел и щял да търпи поляците, понеже са само полонизирани местни жители, но немци нямало да търпи. Разбира се, Зелигаускас не употребяваше непопулярното в Литва наименование „район на Сувалки“. На литовски това място се наричаше „Левобрежна Жемайтия“. Ясно беше, че става въпрос за левия бряг на река Неминас, по-рано Неман, а още по-рано — Немен.
Сенатът на Жечпосполита78 не взе никакво решение относно сувалкската авантюра, не предприе никакви действия. Спориха дали да не се обърнат към богатия опит на историята ни, която толкова обича да се повтаря, но нямаше съгласие към кое събитие да се обърнат. Едни сенатори се изказваха в полза на новата Люблинска уния, а други — както обикновено — предпочитаха новия погром в Келце.
Стрелбата се поотдалечи, явно настъплението на шаулисите се насочи на запад. Отново изпълзяхме на ръба на ямата. Погледнах към центъра, към забулената в дим кула на църквата „Свети Александър“. За съжаление, нямаше признаци, че отец Кочюба е изпълнил заплахата си. Някъде преди около месец отецът беше получил от Швейцария четирицевна зенитка „Ерликон“, беше я монтирал на камбаната и бе обещал, че ако някоя армия или полувоенна организация дори само още веднъж влезе на територията на енорийския дом или на гробището, ще им организира такова уош енд гоу79, че ще го помнят до деня на Страшния съд.
Е, отчето само ги е плашело. Както винаги. Прав е баща ми като казва, че религията е опиум за народа.
Боядисаният на петна МИ-28 „Хавос“ направи кръг над парка и обстреля района с две тежки автоматични пушки през отворените врати. Стрелците смело се бяха подали навън — само чаках някой да падне и да увисне на тополите. В западния край на храсталака удариха ракети. Скрих главата си, защото въздухът наоколо изрева от отломките. Но успях да видя шаулисите, които се измъкваха под обстрел в посока на сградите на улица „Тайнства“, бившата „Свобода“. МИ-28 направи още един кръг и отлетя.
— Изглежда — казах аз, като изпълзях надолу, — че war is over. Farewell to arms80. Im Westen nichts Neues81. Фрайкорпсите сритаха задниците на твоите сънародници. Загубихте, уважаеми господин Калакутас.
— Престани, Ярек — изсумтя сърдито Пуйков. — И изобщо, трябва да ми обясниш. Знаеш какво.
Отворих уста, за да кажа нещо умно, което би било достойно за моята интелигентност, моето IQ, достигащо на моменти до 180. Споменах ли за моето IQ? Не? Може и да е по-добре, че не съм. Майка се вбесява, когато се хваля със своето IQ. Защото се носи слух, че когато училищният психолог видял резултатите от тестовете, използвал определението „чернобилски мутанти“. Тези думи се разчули и дори достигнали до учителката по религия. Тя беше по-искрена — нарече ни „дяволски изчадия“. И веднага в града престанаха да ни обичат.
Не успях да кажа нищо умно. Изведнъж нещо изтряска, здравата изтряска, земята се разтресе и ми се стори, че стърчащите от почвата кабели са се превърнали в червеи. Във въздуха завоня на урина, изпражнения и прах, а върху главите ни се изсипа градушка от бетонни отломки, почва, пясък и други елементи.
— О, Боже! — простена Пуйков, когато един от споменатите елементи го удари по кръста. — О, Боже, Ярек, погледни само… Виж само това…
Погледнах. И нервно се закикотих. Върху Пуйков беше паднало седалището на клозетна чиния. Най-обикновено пластмасово седалище, украсено с огромни инициали „Р.З.“, издялани с нож.
Да, драги мои, на света има много неща, за които нашите философи дори не са сънували.
— Ярек… — сръга ме Пуйков, — чуваш ли? Някой плаче.
Наострих уши. Не, острият слух на приятеля ми не го беше подвел. Някой плачеше и този плач се прокрадваше през взривовете и канонадата. Ясно беше, че е по-тих от тях, но беше много различен от грохота и врясъците и се открояваше.
Отново подадох глава от ямата и се огледах още веднъж, този път старателно. В близките околности нямаше военни. Навсякъде над земята се стелеше тежък смърдящ дим. Димът се кълбеше и по „Бисмарк Щрасе“, във всеки случай по участъка от улицата, който се виждаше зад дърветата. Там стоеше и някакъв развален камион, димящ като бъчва със смола.
78
79
Буквално „измий се и заминавай“ (англ.), популярна марка шампоан, често рекламиран по телевизията. — Б.пр