Плачът — доколкото можех да преценя — се чуваше откъм парковата тоалетна. Взривът, който чухме, получи своето обяснение — феноменът със седалището от клозетна чиния, както и повечето останали феномени, се оказа банално естествено явление. Просто някой от отстъпващите шаулиси от дивизия „Плехавичус“ беше взел скритата сред храстите тоалетна за укрепен пункт и беше хвърлил в него с РПГ-9 комулативна граната. Снарядът беше повредил сериозно конструкцията на постройката и беше избил вратата, украсена с международния символ на жена с пола, застанала в стойка мирно. Ударната вълна беше изтръгнала с корените заобикалящи тоалетната храсти и беше открила за света надписите и графитите върху руините от постройката. И точно зад тези руини някой ревеше жално.
— Какво ще правим? — попитах.
Пуйков се замисли. Досетих се за какво, защото и аз се замислих за същото. Над ямата продължаваха да пеят куршуми. АК-74, щурмгеверите, М-16 и галилите, от които излитаха тези куршуми, се намираха доста далеч, и това означаваше, че вече са бавни и нямат пробивна сила, за да пробият в крака, бедрото, ръката или корема на някого малка, стабилна дупка. Знаехме, че бавните куршуми може да изпляскат по тялото като къс мека глина, но могат и да направят на мястото на удара отвратителна каша от кръв, месо и късове от дрехата и да останат в тялото, или — още по-лошо — да излязат от другата страна, взимайки със себе си много от онова, което човек има вътре в себе си.
Така че, както виждате, имаше над какво да помисли човек.
Докато размишлявах, четях надписите на стената на тоалетната. В стресови ситуации няма нищо по-добро от четенето. Както казват по MTV, feed your head82.
На разсъблечената от взривната вълна стена пъстрееха драсканици, изобразяващи фалоси в състояние на ерекция, котви, бесилки и тризъбци. Имаше и надпис с черна боя, гласящ: „БАЙЕРН ШАМПИОНИ, КЬОЛН ДЪРТАЦИ, ФК-ЛОДЗ ЮДЕИ“.
Малко по-надолу някой беше написал с тебешир и с много красив почерк, макар и без главни букви и спазване на пунктуацията: „да горим евреите на клади за исус бог на зло дявол грешка в молитвата сионски грях“.
По-надолу някой беше изкоментирал със син аерозол: „МЕШУГЕНЕ ГОЙ“.
А още по-надолу, на кирилица: „МАМКА ТИ ЕВРЕЙСКА“.
Отстрани беше разположен остроумен стих:
По-нататък фигурираше набързо написано с парче тухла отчаяно признание: I REALLY WANNA FUCK YOU AL. Остатъкът от името на обекта на безумното желание на полиглота беше отнесен от граната РПГ-9. Е, можеше да е и Алиса, и Албин. Честно казано, не ми пукаше. Ако ще да беше Алманзор с всичките му рицари.
Под англосаксонското признание забелязах изконна полска идеограма, представляваща схематично изображение на женски полов орган. Художникът или съзнаваше ниското качество на рисунката, или се беше усъмнил в интелигентността на зрителя, но се беше застраховал срещу неправилното възприемане на творбата му чрез съответния надпис, но не си беше правил труда да го превежда на други езици.
— Какво ще правим? — повтори Пуйков. Куршумите свистяха приятно, а непознатият зад тоалетната плачеше още по-жално.
— Могат да ни гръмнат — процедих през стиснатите си зъби. — Могат, могат, могат…
— Е? Какво ще правим?
Замислих се. За кратко.
— Да вървим. Бързо, Пуйков, на къси прибежки.
И ние изскочихме от ямата и побягнахме, и се хвърлихме на затрупаната с отломки земя, скочихме и побягнахме отново. Можеха да ни гръмнат. Но трябваше да го направим. Вие самите щяхте ли да си седите в ямата, ако чувахте нечий плач? Нямаше да си седите, разбира се. Така че няма защо да се чудите на решението ни.
Добрахме се до тоалетната и видяхме ревлата. Ох, зле изглеждаше. Веднага се виждаше, че това коте не винаги е яло „Уискас“.
— Анализа! — изпъшка Пуйков, поемайки си дъх. — Какво правиш тук?
— Не стой така! — извиках аз. — Хващай я и я мъкни до ямата!
Провървя ни. Не ни гръмнаха. На свистящите над парка куршуми не им беше до нас. Добрахме се до ямата и скочихме на самото дъно, като при това си разбих лакътя в парче бетон и в този ден станах Рамбо Първата Кръв.
Пуйков се надигна на четири крака, изплю налапания пясък и изтри уста с опакото на ръката си.
— Анализа — каза Пуйков. — Какво правиш тук? Holy shit83, момиче! Откъде се взе тук?