Анализа седна, пъхна глава между продраните си колене, придърпа върху задника си остатъците от роклята си и се разрева на full volume84.
Пуйков се изплю и приседна върху трофейното седалище. Аз също се изплюх, но върху намереното на дъното на ямата парче от вестник. От едната му страна пишеше: „АДАЛ УДРЯ ФА“, а от другата: „АВИ СИ МАЛКО ЛУ“. Анализа продължаваше да ридае.
— Е, Аня — обадих се. — Престани. Вече всичко е наред. Не се бой, няма да те оставим сама. Когато цялата тази бъркотия приключи, ще те отведем вкъщи.
Анализа заплака още по-горчиво. Тъжно поклатих глава.
Анализа, като всички нас, беше типично дете на своето време. Майка й, която не познавах, беше от Плоцк, откъдето беше избягала през зелената граница в Бундесрепубликата. Още тогава тя била бременна с Анализа и никога не би получила нито паспорт, нито удостоверение от Курията. Попаднала в Шнайдемюл, бившата Пила. Там, трескаво търсейки лекар, занимаващ се с аборти, се запознала с един немски офицер, двамата набързо се влюбили, оженили се и решили да имат дъщеря. Скоро офицерът получил arbeit85 в Ostpreussen86, а после се прехвърлил в Сувалки и започнал да работи в нашия Холцкомбинат87. Този инженер бил странен тип, влюбен във всичко полско; даже май се канел да получи полско гражданство, но не успял, тъй като бил евангелист. Смятал поляците за избран народ, с Велика Историческа Мисия, и изобщо, noch ist Polen nicht verloren, hurra88. Малко бил побъркан на тази тема. Ето защо след преместването си в Сувалки изпратил дъщеря си в полско училище. Ausgerechnet89 в нашето училище, гимназията „Светият дух“. Казваше се Ана-Лиза Будишевски, но всички й викаха Анализа. Майката на Анализа, която аз не познавах, починала през 1996 година, по време на епидемия от холера, донесена от румънците. Нали си спомняте, тогава измряха около шейсет хиляди души от болест, наречена „Чаушеску“ или „Дракула“. Онези, които тогава се разболяха и оцеляха, шеговито ги наричаха „дупа боли“, което на румънски означава „преболедувал“. Оттогава този израз стана популярен за определението „оздравял“.
До ямата с грохот се взриви мина. Анализа запищя и здраво се притисна към мен, като толкова силно се вкопчи в ръцете ми, че дори не можех да изтръскам посипаната си с пръст глава.
— Е, вече всичко е наред, Аня — казах аз, усещайки как в зъбите ми скърца пясък. Анализа тихо хлипаше.
Пуйков, надянал слушалките на уокмена ми, се беше гмурнал в разноцветните спагети от кабели от разбитата телефонна кабина. Леко изплезил език, той се ровеше там, дърпаше проводниците и пъхаше вътре извадената от джоба отвертка. Пуйков се увличаше по електротехниката, това му беше хобито. Имаше невероятен и самороден талант в тази сфера. Нямаше нещо, което да не може да измайстори или ремонтира. Вкъщи имаше късовълнов предавател и самоделна стереоуредба. Много пъти беше поправял и усъвършенствал моите „Сони“ и „Кенууд“. Струва ми се, че Пуйков би могъл за завинти крушка в пясъка — и тя да светне. Изобщо не знам как го прави — аз самият съм много зле с техниката, не мога да свържа две жици. Ето защо с Пуйков сме се комбинирали — той ми подсказва по математика и физика, а аз на него — по полски и по история. Нещо като Момчешка взаимопомощ, Consulting Company Limited90.
Паркът отново се разтърси от експлозия, Фрайкорпс бяха хвърлили срещу литовците всичко, каквото имаха — минохвъргачки, безоткатни оръдия, ракети. Тоалетната, която уцелваха отново и отново, намаляваше размерите си с всеки следващ залп. Димът се стелеше по земята, втичаше се в ямата и ни задушаваше.
— Анализа?
— Аха?
— В парка ли беше, когато всичко започна?
— Не — подсмъркна тя. — Вървях към училище и ме хванаха… А после ме завлякоха в парка… в храстите…
— Край, Аня. Вече всичко е наред. Не плачи. Сега си в безопасност.
Де да беше.
От западната страна на парка залаяха автомати, избухна граната. От двете страни се разнесоха бойни викове.
— Vorwärts!!! Gott mit uns91!!!
— Lietu-u-u-uva!!!
Само това липсваше. На двете страни им беше хрумнала една и съща мисъл — нападение. И, което беше още по-лошо, някакъв доморасъл Гудериан92 от Фрайкорпс беше решил да проведе своя блицкриг право през нашата яма, за да удари шаулисите по фланга.
Притиснахме се като червеи към земята, между кабелите и отломките.
— Feuer frei — разнесе се глас до самата яма. — Verdammt noch Mal, Feuer frei! Schiess doch, du Hurensohn93!
92
Хайнц Вилхелм Гудериан (1888 — 1954) — немски генерал от танковите войски, блестящ военен тактик и теоретик от времето на Втората световна война. — Б.пр.