— Не, Аня. Не казвай нищо на отеца.
— Дори и като се изповядвам?
— Дори и тогава. Анализа, ти какво, да не си спала в часовете по религия? Трябва да изповядваш греховете си. Ако откраднеш нещо или споменеш името Му напразно. Или не почиташ баща си. Но не е казано, че трябва да се изповядваш, ако някой свали насила гащичките ти.
— Ааа — каза несигурно Анализа. — А грехът нечистота? Какво разбираш ти от това? Отецът каза, че ти и баща ти сте глупави атеисти и слепи или как беше там… Че ти не си… Как се казва това? Аха, е не си по Негов образ и подобие… Не, трябва да се изповядам… А баща ми ще ме пребие…
Анализа наведе глава и започна да плаче. Какво пък, нямаше друг изход. Потиснах в себе си праведния гняв срещу отец Кочуба. Мъж, седящ с жена в яма от бомба, трябва да се грижи за нея. Да я успокоява. Да й създава чувство за безопасност. Нали? Прав ли съм или не?
— Анализа — казах аз безцеремонно, — отец Кочуба е тъпанар и мошеник. Сега ще ти докажа, че разбирам и от църковните въпроси, и от Светото писание. Защото е написано в… в посланието на Амвросий до ефесяните…
Анализа спря да плаче и започна да ме слуша с отворена уста. Нямаше връщане назад. Продължих с Амвросий.
— Написано е — измънках аз, — че при него отишли кадуцеите…
— Не са ли садукеи?
— Не ме прекъсвай. Та както казах, отишли садукеите и онези… еее… митарите при Амвросий и го попитали: „Наистина, свети човече, съгрешила ли е еврейката, на която римските легиони са свалили насила гащичките?“. А Амвросий нарисувал върху пясъка кръг и кръст…
— Какво?
— Не ме прекъсвай. И им казал: „Какво виждате тук?“. „Наистина виждаме кръг и кръст“ — отговорили те. „Истина ви казвам — рекъл Амвросий, — ето го доказателството, че тази жена не е съгрешила, и по-добре си идете по домовете, митари, защото и самите вие не сте без грехове, и не съдете, за да не бъдете съдени. Идете си оттук, защото истина ви казвам: сега ще взема този камък и ще го хвърля по вас.“ И си отишли митарите с голям срам, защото съгрешили, като очернили тази жена. Разбра ли, Анка?
Анализа престана да реве и се притисна към мен. „Благодаря ти, свети Амвросий“ — помислих си аз.
— А сега — казах, като се изправих, разкопчах панталоните си и ги свалих, — събличай тази разкъсана рокля и обуй моите панталони. Баща ти изобщо не знае какво си облякла сутринта. Хайде, давай!
Извърнах се.
— И забрави за случилото се. Нищо не се е случило с теб, разбра ли? Това е бил само сън, Анализа. Всичко това е сън, кошмарен сън — този парк, тази война, тази яма, тази воня и този дим. И тези трупове. Разбираш ли?
Анализа не отговори, само още по-силно се притисна към мен. Пуйков известно време ни гледа странно, а после се върна към своите кабели и съединители. Сега той беше настроил уоки-токито така, че се чуваше оживен диалог, прекъсван само от щракането на превключвател, и това звучеше така, сякаш събеседниците приключват всяко изречение с пускане на газове.
Преодолявайки отвращението си, свалих горе-долу чистите панталони на шаулиса и ги обух. Падаха ми, затова седнах да наглася колана. Пуйков остави на мира радиостанцията и измъкна от дълбоките джобове на куртката си малко радио и някакво странно устройство. Той включи радиото — зазвуча църковна музика, което означаваше, че станцията е полска. Не протестирах. Музиката беше тиха, а в близките околности от известно време не се чуваха нито изстрели, нито викове.
Анализа бършеше с носна кърпа лицето и ръцете си. Пуйков свърза устройството си към стърчащ от земята проводник, сложи отстрани уоки-токито и слушалките от моя уокмен. После отново започна да настройва радиото — чуваше се пукане, статични разряди и части от мелодии.
— Слушайте — изведнъж каза той. — Ausgerechnet хванах Варшава. Там става нещо. Някакъв скандал или дявол знае какво.
— Сигурно подпалват синагога — казах аз и изплюх пясъка, хрущящ между зъбите ми. — Както обикновено. Няма повод за безпокойство.
— Или църква — добави Анализа. — Като в Лодз. В Лодз запалиха църквата. Онези, е… Говориха по телевизията. Как се казваха? А, Кирил Росяк и Методи Прухно.
— Именно. Остави я Варшава, Пуйков, хвани Гданск или Крулевец. Поне да узнаем какво става на фронта. Писна ми да вися в тази яма и огладнях.
— Ха — подкрепи ме Анализа. — И аз също…
— Тихо — каза Пуйков, навеждайки се над радиото. — Не е това. Нещо друго е. Някаква демонстрация.
— Казвам ти, че е църква.
— А има ли във Варшава църкви99?
— Вчера имаше. Защото валеше.
— По-тихо, казвам ви. Демонстрация във Варшава, пред „Интернешънъл Харвестър“ в Урсус. Май има куп народ. О, точно се изказва Марчин Кьониг.