На екрана Ямаширо смръщи физиономия, сякаш виждаше течащата по кристала слюнка на Валери.
— Колко плоско — каза той. — Колко тривиално…
— И колко вярно — не издържах аз. — Ти наистина си проклет кучи син, Ямаширо-сан, и не само това. Съобщението ти още веднъж доказа какъв си. Самият ти прекрасно разбираш какъв кучи син си. Сега, когато превзехме целия комплекс, когато на практика контролираме целия град, ти, вместо да изпратиш тук охранителните кораби на Концерна, абсолютно нагло ни нареждаш да капитулираме, защото фирмата ти през това време се е договорила с „Ифигения Тетис“. И какво, излиза, че тази проклета война не е била нужна на никого? И ти ни го казваш сега? Сега, когато „Нашвил“ ни обстрелва с торпеда?
— Напомням — каза Ямаширо през мрежата от смущения, — че говорим за факти. За факти, върху които никой от нас не може да повлияе. Нито вие, още по-малко пък аз. Аз просто ви информирам за тези факти, така че обидите, с които ме заливате, нито са обосновани, нито са целесъобразни. Не могат и да променят ситуацията. Това, господа — и дами — е форсмажор, непреодолима сила. Предавам ви ултиматума на „Ифигения Тетис“. Ако не се предадете незабавно, „Нашвил“ и „Електра“ ще продължат да обстрелват комплекса. После ще изпратят десант. Оказалите съпротива ще бъдат разстреляни на място.
— Ямаширо — прекъснах го аз, опитвайки се да запазя спокойствие, — ти си подписал нашия договор от името на Концерна. Със същия този златен „Паркър“, който и сега стърчи от петлицата ти. А в този проклет договор има клауза, гарантираща ни опека и защита в случай, че операцията се провали. Знаеш защо тази клауза се появи в договора. „Ифигения Тетис“ не признава нито едно от традиционните права на наемниците. Ако се предадем, ще ни избият. Постъпи според договора, Ямаширо!
— Съжалявам, командор Льомоан, но договорът вече не съществува. Аз го подписах с пълномощията на Надзорния съвет на концерна „Шрьодер и Хайкацу“. Сега, по силата на същите пълномощия, анулирам договора. И точка по въпроса. Разбира се, съобразно член трети на Приложението към договора можете да поискате компенсация по съдебен ред…
Калчър Валчър110 отметна глава назад и зацвили с див, магарешки кикот. Смехът му беше толкова заразителен, че всички ние един след друг започнахме да се кикотим, държейки се за коремите и просълзени от смях. Първо Папа Цуксарт, после Мюйриън Тъли — тънко, пискливо, по момичешки. После Хайме Сантакана, при това мръщейки се, защото спазмите от веселието предизвикваха болка в прогорената му от лазера ръка. После се присъединих и аз, а най-накрая — и Валери.
Тази работа не развесели Ямаширо. Той се навъси и отвори уста, за да каже нещо. Но не успя. Мюриън Тъли извади от кобура старомодния си валтер и вкара в екрана три куршума, благодарение на което от портативния монитор останаха само димящи пръски по стените и тавана.
— End of transmission — каза тя спокойно. — No confirmation required111. Какво правим, Тиери?
— Падаме на пода!
Паднахме, и точно навреме. „Нашвил“ и присъединилата се към него „Електра“ засипаха комплекса с лавинен огън. Аз изплюх мазилката и полиуретановите късчета от подовото покритие, след което включих предавателя:
— Новак! — закрещях аз, опитвайки се да надвикам грохота. — Докладвай какво става при теб, over112!
Предавателят запращя. Новак говореше бързо, неразбираемо и също се опитваше да надвика изстрелите и експлозиите. Разпознавах едва всяка трета дума, но разбрах смисъла. След елиминирането на всички нецензурни думи от доклада на Новак, остана следното: „На булеварда положението е безнадеждно, огледалниците непрекъснато настъпват, амунициите свършват, няма да издържа, мамицата им, over“.
Калчър Валчър се извърна от компютъра, пред който беше застанал на четири крака.
— Имам връзка — каза той. — С „Нашвил“. Да ги повикам ли? Ще преговаряш ли?
— Викай ги — реших аз. — Ще преговарям. Какво да се прави. Концернът ни изпързаля, единственото, което можем да направим, е да спасяваме хората. Край, момчета. Вече няма за какво да се бием, нямаме договор, нямаме и пари. Добре поне, че авансът ни е в безопасност в „Кредит Бетелгейзе“. Хайме, дай заповеди на групите. Cease fire113, предаване на оръжията, изпращане на сигнал за капитулация на всички честоти. Валери, млъквай! Вместо да ругаеш, опитай да се свържеш с „Хермион“, а после отиди на личните честоти на Новак, Куйпърс и Райкинен. Предай им… S.Y.A. От този момент всеки сам за себе си.