— А ние?
— Ние също. Изпълнявай каквото ти казах.
— До централното командване на компанията „Ифигения Тетис“ — повтаряше в микрофона Калчър Валчър. — До централното командване на компанията „Ифигения Тетис“ на борда на крайцера „Нашвил“…
Изведнъж Сантакана избълва в предавателя поредица от живописни испански ругатни, ориентирани към замърсяването на майчиното мляко с различни течности, произвеждани от човешкия организъм. Досетих се, че някоя от най-войнствените ударни групи е протестирала против „Cease fire“. И наистина, канонадата не утихваше. Лазерите и четирицевните „Ерликони“ от булеварда продължаваха да пържат корпусите на висящите над комплекса крайцери.
— „Хермион“ получи торпедо. — Валери измъкна слушалката от ухото си. — Чуваш ли, Тиери? „Електра“ обстреля платформата. Райкинен отби атаката на огледалниците, но „Хермион“ вече не може да излети!
— Предаде ли на Ейнар S.Y.A.?
— Сега го правя. Райкинен, слушаш ли ме, оуег? Имаш S.Y.A. от Льомоан! S.Y.A., over! Как така не разбираш? Save your ass! Спасявай си задника! Откъде да знам по какъв начин? E.O.T., no confirmation114! А сега какво, Тиери?
— Свържи се със „Стерет“!
— До централното командване… — повтаряше Калчър Валчър.
Откъм енергетичния комплекс стана по-тихо. Стреляха само „Нашвил“ и „Електра“, разоравайки земята и сградите с лъчите на лазерите и с мехурите на фотонните торпеда. Погледнах Сантакана, той ми кимна, след което набра на предавателя кода на следващата група. Калчър Валчър продължаваше да вика „Нашвил“. А Мюйриън Тъли и Папа Цуксарт, на които никога нямаше нужда нещо да им се обяснява, не губеха времето си напразно, а бързо зареждаха с амуниции наличния ни арсенал: шест „Крафтсмана“, ръчен лазер САКО „Мини Силвърлоуд“, два термитови гранатомета „Мицуоки“ АГС и нашата гордост — супермодерен флеймър „Столуорт“ на фирмата „Интердайнамик“.
— Мислиш да си пробием път ли? — Валери погледна с крайчеца на окото си военното ни снаряжение. — И докъде? „Стерет“ не отговаря, най-вероятно са го разпердушинили, както и „Хермион“. Нямаме до какво да си пробиваме път. Тиери е прав. Това вече е краят, Шивон.
— Валери. — Мюйриън Тъли вдигна глава и отметна от челото си червените, леко къдрави коси. „Шивон“ беше псевдонимът й, още от времето на ИРА. — Не знам за теб, но аз нямам намерение да се предавам.
— Нито пък аз — каза Папа Цуксарт, без да вдига глава. — Имам две смъртни присъди — в „Марубени Ито“ и във Федерацията. Дори и огледалниците да не ме застрелят на място, ще бъда екстрадиран…
— Имам връзка с „Нашвил“ — прекъсна го Калчър Валчър. — Тиери, изобщо няма да се сетиш…
— Сещам се — казах аз. — Превключи на високоговорителите. И влоши качеството на картината. Не искам да гледам кучия син и не искам той да ме гледа.
— Можеш да говориш.
— Командор Льомоан вика „Нашвил“ — изкашлях се аз, не особено доволен от звученето на гласа ми. — Командор Льомоан…
— Да не губим време в празни приказки — разнесе се от високоговорителите противният, студен и пращящ глас на Жабата. — Безусловна капитулация, Льомоан. Surrender U.C.115. И никакви търгувания или преговори. Давам заповед за прекратяване на огъня, блокиране на главните компютри и комуникациите, изключване на насочващите лазери, предаване на оръжията и снаряжението. Confirm116.
— Единствените, които в този момент водят стрелба, Ръскин, са твоите крайцери.
— Иска ми се да вярвам, че това е истина. Добре, Льомоан. Давам заповед за прекратяване на огъня. Изпращам десант на територията на комплекса. Но предупреждавам, че всеки опит за съпротива или за унищожаване на собственост на Компанията ще бъдат наказани. На място и сурово. Съобщи ми координатите си, командор. Ще изпратя специален отряд за теб и за… следните офицери: Джон Цуксарт…
Папа направи подигравателна физиономия.
— Мейнрад Манеринг…
Калчър Валчър се изплю на мръсния под.
— Хайме Сантакана — продължи студено Жабата. — Мюйриън „Шивон“ Тъли, Лесли Новак, Ейнар Райкинен, Ян Вилем Куйпърс, Валери ван Хоутен…
Мюйриън се усмихна сладко на Валери, след което й връчи „Крафтсман“, торба със заряди и патрондаш с гранати. Валери ги пое.
— Confirm and re-comfirm117 — изписка Ръскин, след като приключи с изреждането на фамилиите на онези, които имаха издадени присъди. Адмирал Ръскин. Някога, когато беше наемник като нас и още не беше адмирал, го наричаха Жабата, поради специфичната му красота.