Чудесата се случват рядко. Не всеки ден. Не и в този ден. Когато, дишайки тежко, вече скачахме в спасителния коридор, снаряд от СЛАП удари Папа Цуксарт във врата. Главата му просто изчезна, заедно с шлема и мушнатия под ремъка му пакет „Кемъл“. Едната му ръка падна на желязната площадка. Другата още се крепеше, макар и да беше трудно да се каже върху какво. Ние приехме това без особени емоции — всеки си имаше собствени проблеми. Никой не беше цял. Кървяхме, препъвахме се, падахме и ставахме. „Исоги Мару“!
На другата площадка Мюйриън падна и вече не можеше да стане. Валери свали колана си, промуши го под колана на ирландката, щракна катарамата и започна да влачи ранената по стоманените плочи, а аз, застанал на колене, изстрелях по преследващите ни огледалници всичките комулативни ракети от „Мицуокито“. С последната разбих стълбището — термитът превърна половината площадка в живописна паяжина, разтичаща се в искри и сълзи от разтопен метал.
От коридора затракаха „Крафтсмани“, в слушалките завибрираха виковете на двете девойки. Затичах се след тях — по широката, блестяща ивица кръв, която Мюйриън оставяше върху плочките.
Обкръжиха ни, изрязвайки с лазерите си проход в стените на комплекса. Но проходът беше тесен и големият варел за вода ни даваше някаква защита. Лежахме, чувствайки горещината на собствените си тела, и правехме всичко възможно, за да оцелеем. Огледалниците стигнаха толкова близо до нас, че някои дори махнаха телескопическите щикове от дулата на своите „Дайхацу“. Но ние много силно желаехме да оцелеем. Последните си преследвачи убихме от разстояние няколко метра — аз със своя глок, а Мюйриън със старомодния си валтер.
А когато те отстъпиха, позволявайки ни да си отдъхнем, когато осъзнах, че Калчър Валчър е убит, когато обхванатата от конвулсии Мюйриън падна по очи върху стоманената плоча, когато Валери се допревърза с бинт от личната си аптечка, аз намерих изход. През вентилационната шахта, чийто люк разбих със снаряди от СЛАП-а.
— Валери! Шивон! Бързо!
Мюйриън вдигна глава.
— Не мога да стана — изрече тя студено. — Не мога да помръдна краката си. Гръбнакът. Оставете ме.
Сигурно няма да повярвате, но това изобщо не звучеше патетично.
Нашата професия си има свои принципи, свой неписан кодекс. Аз приклекнах и я целунах по мръсната, покрита с кървава кора буза. После й помогнах да седне, опирайки гърба й в резервоара с вода. Дадох й „Крафтсман“ и последния останал ми пълнител. Валери, без да казва нищо, остави до нея патрондаша с гранатите. Те бяха две. После, без да поглеждаме назад, аз и Валери се вмъкнахме в шахтата. Не можехме да направим нищо повече за Мюйриън. Наистина.
Не бяхме успели да изпълзим надалеч, когато я чухме да стреля с „Крафтсмана“. А след миг чухме вика й. Не, не вик. Пеене. Мюйриън Шивон Тъли, червенокосата Мюйриън Шивон Тъли от Дъблин, от живописната Фениън стрийт, пееше, изпразвайки последния си пълнител в огледалниците, които идваха към нея по стълбището с телескопически щикове на дулата на своите „Дайхацу“.
„Крафтсманът“ се задави и млъкна, след което избухнаха в кратки интервали и двете гранати.
Изстрели от старомодния валтер. Първи, втори, трети… И пеене, все по-диво, все по-отчаяно.
Изстрел. И тишина.
Мюйриън Шивон Тъли от Фениън стрийт. Нищо не можехме да направим. Нищо. Когато измъквах от вентилационните тръби върху платформата Валери ван Хоутен, тя умря. Имаше разкъсана бедрена артерия Лошо направената превръзка не беше успяла да спре кръвта. Преди битката и по време на нея Валери беше взимала „Ейфорал“ и „Battle Dust“, а когато я раниха, започна да взима стимулатори и аналгетици. Не усещаше болката, така че не беше разбрала, че умира. Умря точно когато ни намериха момчетата на Ян Куйпърс. Същият Куйпърс, който, когато беше чул, че има S.Y.A., си бе спомнил за дока, в който беше забравеният от всички транспортен кораб „Исоги Мару“. И си беше спасил задника. Своя, както и на тримата младежи и девойки, които бяха с него. Спаси и моя задник. Макар че не беше длъжен да се притеснява за мен. Та нали когато му дадох заповедта S.Y.A., не му казах нищо за транспортния кораб — нито на него, нито на Новак, нито на Райкинен. Нашата професия си има свои закони и принципи. Куйпърс, Новак и Райкинен трябваше да отвличат вниманието, трябваше да примамят огледалниците подир себе си. А „Исоги Мару“ трябваше да откара от планетата мен, Папа Цуксарт, Сантакана, Калчър Валчър и Мюйриън Тъли. И Валери.
125
(англ.) — Началото на популярната песен „