— Маб — отвърнах аз. — Ако имаш желание да дискутираш, само назови времето и мястото. Предварително, разбира се. Сега не съм в настроение да уреждам диспути. Освен това играчите се тормозят. Затова просто отмъквам госпожица Лидъл и изчезвам. Няма да се натрапвам.
— За какъв дявол — когато нервничеше, Маб започваше да говори на някакъв ужасен жаргон — ти трябва това дете, проклета котко? Защо толкова много ти е дотрябвала? А може би работата съвсем не е в детето? А? Отговори ми!
— Казах ти, нямам желание да споря. Същото се отнася и за отговарянето на въпроси. Ела тук, Алиса.
— Хич и не помисляй да мърдаш, сополанке. — Маб стисна с пръсти рамото на Алиса и лицето на момичето се сгърчи и пребледня от болка. От изражението в тъмните й очи стигнах до извода, че тя е започнала да разбира какви игри се играят тук.
— Ваше величество — огледах се и видях, че Les Coeurs започват лека-полека да ме обграждат, — благоволете да свалите прекрасната си ръчичка от рамото на това дете. Веднага. Благоволете, ваше величество, да инструктирате своите подлизурковци да спазват предвидената в протокола дистанция.
— Сериозно? — Маб показа и останалата част от ченето си. — А ако не благоволя, какво ще се случи, ако мога да запитам?
— Можете. Тогава, червенокоса измамнице, аз също ще се откажа да спазвам протокола. Ще изкарам вътрешностите на цялата ваша банда смотаняци.
Това сложи край на празните приказки. Les Coeurs изведнъж се нахвърлиха върху мен, без да чакат Маб да им заповяда и да махне с обсипаната си с пръстени ръка. Нахвърлиха ми се всичките, които присъстваха. А те бяха много.
Но аз бях подготвен за това. Разхвърчаха се парчета от украсените им със символи на карти за игра салтамарки. Разхвърчаха се парчета от тях самите. От мен също, но в значително по-малко количество. Паднах по гръб. Това донякъде ограничи маневреността ми, но затова пък можех да ги правя на кайма и със задните лапи… Усилията ми постепенно започнаха да се увенчават с успех — няколко Les Coeurs, здраво белязани от моите нокти и зъби, се обърнаха в срамно бягство, пренебрегвайки воплите на Маб, която с прости думи им даваше заповеди, какво точно и откъде да ми изкормят.
— Че кой въобще ви обръща внимание? — внезапно се развика Алиса, внасяйки в суматохата съвсем нов тон. — Вие сте една кол ода карти! Просто една кол ода карти!
— Така ли? — изкрещя Маб, като я дръпна грубо. — Какви ги говориш?!
Един от отряда й, къдраво момче със знак спатия на гърдите, ме хвана с две ръце за опашката. Направо не мога да понасям подобно фамилиарничене, затова незабавно му откъснах главата. Но останалите вече ми се бяха нахвърлили и ме налагаха с юмруци, с токовете на обувките си и чуковете за крокет, дишайки учестено. Бяха зли като самия пъкъл. Но и аз бях лош. Само след миг около мен стана по-просторно и аз успях да премина от позиционна война в маневрена. Тревата вече беше здраво почервеняла и беше станала адски хлъзгава.
Алиса изрита с всичка сила Маб в пищяла. Нейно кралско величество изискано изруга и със замах удари момичето по лицето. То се стовари право върху един от Les Coeurs, който точно в този момент се опитваше да стане. Преди да успее да отърси момичето от себе си, аз го цапардосах веднъж в окото. А другия, който се опитваше да ми попречи, го цапардосах два пъти. Останалите двама си плюха на петите и аз успях да се изправя.
— Е, мила моя Queen of Hearts154? Може би за днес стига? — казах аз, бършейки кръвта от носа и мустаците си. — Може да довършим друг път, като предварително се уговорим за времето и мястото?
Маб ме възнагради с такъв букет от ругатни, в който определението „раиран кучи син“ беше най-мекото, макар и най-често повтаряното. Тя очевидно нямаше намерение да отлага конфликта за друг път. Няколко Les Coeurs вече се бяха съвзели от първоначалния шок и се подготвяха за ново нападение. А аз бях много изморен и със сигурност имах едно счупено ребро. Прикрих с тялото си Алиса.
Маб изпищя триумфално. Клоните на акацията неочаквано се разгърнаха като водите на Червено море. И оттам, разпалено от миризмата и врявата на Les Coeurs, в тръс изтича едно Джаберуоки, по-точно доста пораснал екземпляр Джаберуоки. Страхотно ужасно Джаберуоки.
— Ще заповядам да ми ушият шапка от теб, Честър — изрева Маб, посочвайки на Джаберуокито върху кого трябва да се нахвърли. — Ако от теб изобщо остане достатъчно кожа за шапка!
Аз съм котарак. Имам девет живота. Само че не помня дали ви казах, че осемте вече съм ги използвал?