П. Г. Удхаус
Нещо свежо в Бландингс
ПЪРВА ГЛАВА
I
Слънчевата светлина на прелестното пролетно утро заливаше благосклонно града, наречен Лондон. Живителната й топлина сякаш проникваше в колите и пешеходците по булевард Пикадили, защото дори шофьори на автобуси подхвърляха закачки, а устните на страховитите таксиджии се извиваха в едва ли не любезни усмивки. Полицаите надуваха свирки, чиновниците отиваха на работа, просяците се залавяха за задачата да убедят съвършено непознати хора да се нагърбят с издръжката им или с други думи от куцо и сакато бликаше онази оптимистична енергия, която прави света по-различен. Лондон се радваше на една щастлива утрин.
Точно в девет часа вратата на дома, разположен на улица Аръндел № 7А, недалеч от площад Лестър, се отвори и от нея излезе млад мъж.
От всички местенца в Лондон, претендиращи за званието „заден двор“ на града, улица Аръндел до площад Лестър има най-съществени основания да се нарича така и води поне с едни гърди пред всички други кандидати. Ако минете по северната страна на площада, съвсем близо до пресечната му точка с Пикадили, ще забележите малък безистен, прерастващ в задънена уличка. Но може и да не го забележите.
Човешкият поток денем и нощем тече край Аръндел, без да й обръща внимание. Дължината й е под четирийсет метра и въпреки че е подслонила цели два хотела, никой досега не си е изпотрошил краката да си запази стая в тях. Повтарям: типичен заден двор.
По форма Аръндел напомня стомна за евтино италианско вино. Тясното гърло, свързващо я с площад Лестър, рязко се разширява и образува вътрешно дворче. Двете му страни са заети от хотелите, а третата — от къща с мебелирани апартаменти, ползващи се с успех сред материално закъсалите. Над подобен род сгради от незапомнени времена тегне опасността от събаряне в името на Прогреса, за да се отвори място за нови хотели, но те така и не успяват да дочакат тази своя участ и вероятно ще продължат да дават подслон на неизброими бъдещи поколения.
Предоставяните стаи са единични, със среден размер, в които леглото през деня свенливо се скрива зад протрити паравани. Обзаведени са с маса, кресло, дървен стол, писалище и кръгла тенекиена вана, която подобно на леглото изчезва, след като изпълни полезното си предназначение.
Такава стая може да наемете за пет долара седмично, които включват и закуската.
Аш Марсън го беше направил. Заемаше предната стая на втория етаж.
Двайсет и шест години преди началото на настоящия разказ семейството на преподобния Джоузеф Марсън и съпругата му Сара от градчето Мъч Мидълфорд в графство Салъп се бе сдобило с отроче от мъжки пол. Това отроче (кръстено Аш на един богат чичо, впоследствие изпързалял всички, завещавайки богатството си на благотворителни заведения), когато му дошло времето, постъпило в Оксфорд да се изучи за свещеник. Доколкото може да се установи от съществуващите летописи, прекараните там семестри с нищо не допринесли за появата на богоугодни знания у младежа, но в замяна на това той демонстрирал способността си да пробягва осемстотин метра за една минута, а четиристотин — за съответното рекордно време. Що се отнася до подвизите му в областта на дългия скок, те се превърнали в обект на всеобща възхита.
Аш си осигурил златен медал по лека атлетика и стоплил хиляди сърца, като спечелил две последователни години бяганията на четиристотин и осемстотин метра в състезанията с Кеймбридж. Но за жалост, притиснат от какви ли не ангажименти, все не успявал да се отдаде на науките и когато ударил часът на истината, се оказал напълно неподготвен за каквато и да било професия. Все пак успял криво-ляво да докопа степента бакалавър и понеже междувременно открил фундаменталната истина, че винаги можеш да излъжеш определен брой хора за определен период от време, получил редица назначения като частен учител. Поспестил парици от въпросната ужасяваща професия, дошъл в Лондон и си опитал късмета във вестникарството. След две години на ограничени успехи се свързал с издателската къща „Мамут“.
Издателство „Мамут“, контролиращо няколко важни вестника, седмични списания и какво ли не, не се гнуси от дребните монети на разсилните. Едно от най-печелившите му издания е серия джобни книжлета с криминални и приключенски истории. И точно тук Аш попаднал на мястото си. „Приключенията на детектива Гридли Куейл“, тъй популярни сред определени кръгове читателска публика, са негова рожбичка. До появата на Аш и господин Куейл „Британската героична библиотека“ била дело на много ръце и включвала премеждията на различни герои, ала в случая с Гридли Куейл собствениците усетили, че идеалът е постигнат и възложили на Аш самостоятелно да поддържа „Британската героична библиотека“ (чиито книжки излизат веднъж месечно). И той заживял с мизерната заплата, която получавал за умствените си напъни.