Времето беше спряло…
— Погледнете това, лорд Емсуърт.
Подобно на човек, унесен в любовни мечти или бизнес-проекти, който се блъсва в стълб и се връща към света с усещането за остра болка, лорд Емсуърт подрипна, премигна и дойде в съзнание. Мислите му бяха много далече или по-точно на стотина километра от Лондон при великолепните оранжерии и сенчестите градински алеи на замъка Бландингс. Върна се в столицата, за да открие, че домакинът му със смесица от гордост и почтителност протяга към него дребен, възмърляв и прегрозен предмет.
Пое го и го погледна. Очевидно това се очакваше от него. Дотук добре.
— А! — рече той.
Благословено възклицание. Повтори го, доволен, че се произнася тъй лесно.
— Хеопс от Четвърта династия — с пламенна многозначителност произнесе господин Питърс.
— А?
— Хеопс! От Четвърта династия!
Лорд Емсуърт започна да се чувства като подгонен елен. Не можеше да а-ка до безкрайност и все пак какво друго можеше да каже по адрес на тази гнусна вкаменена хлебарка?
— Боже мой! Хеопс?!
— От Четвърта династия!
— Не може да бъде! Четвърта?!
— Какво ще кажете, а?
В интерес на истината, лорд Емсуърт не хареса бръмбара и тъкмо се чудеше как да завоалира мнението си с дипломатични фрази, когато провидението, което неуморно бди над добрите хора, го спаси, като изпрати някой да почука на вратата.
В отговор на раздразнения крясък на господин Питърс влезе прислужницата.
— Извинете, сър. Господин Трипуд желае да говори с вас по телефона.
Господин Питърс се обърна към госта си.
— Извинете ме за момент.
— Разбира се — възкликна радостно лорд Емсуърт. — Разбира се, разбира се, разбира се. На всяка цена.
Вратата се затвори зад господин Питърс и лорд Емсуърт остана сам.
Няколко секунди стоя на мястото, където бе изоставен от домакина — фигура, почти недаваща признаци на живот. Но господин Питърс не се върна скоро. Бумтенето на гласа му приглушено долиташе от отдалечена част на къщата. Лорд Емсуърт отиде до прозореца и погледна навън.
Слънцето продължаваше да залива тихата улица. На отсрещния тротоар имаше дървета. Лорд Емсуърт обичаше дърветата и се загледа одобрително в тях: След това иззад ъгъла се появи цветар, бутащ пред себе си количка с цветя.
Цветя! Мислите на лорд Емсуърт се понесоха към Бландингс като гълъб, литнал към дома. Цветя! Беше ли дал на главния градинар достатъчно напътствия какво да нрави с хортензиите? И ако не, можеше ли да разчита на него да направи каквото трябва, като се отчетеше равнището на интелигентността му?
Лорд Емсуърт потъна в тревожни мисли за главния си градинар.
Усети в ръката си малък странен предмет и го подложи на моментно проучване. Не му говореше нищо.
Пусна го в джоба си и се върна към своите размишления.
III
Приблизително по времето, когато граф Емсуърт пътуваше с таксито за срещата си с господин Питърс, на ъглова маса в ресторант „Симпсън“ на улица Странд седнаха двама души: дребно хубаво момиче с добродушен вид на около двайсет години и млад здравеняк с тънки мустачки, червеникавокафява коса с прическа а ла таралеж и израз, съчетаващ преданост и решимост. Момичето беше Алин Питърс, а младежът се казваше Джордж Емерсън, по думите на Фреди работещ като полицай или нещо подобно в Хонконг. Ние обаче ще бъдем по-точни и ще поясним, че Джордж беше вторият човек в полицията на тази забравена от географията точка. Беше се върнал в родината да прекара тук годишната си отпуска. Имаше волево лице с упорита и неотстъпчива брадичка.
В Лондон ресторанти дал Бог — в едни се чувстваш като в Париж, в други съжаляваш, че не си там. Има заведения на Пикадили, чудати душегубки в Сохо и странни фабрикухни на улица Оксфорд и Тотнъм Корт Роуд. Има ресторанти, специализирали се в птомаинови храни и други, предлагащи злокобни зарзаватени смески. Но ресторант „Симпсън“ е единствен по рода си.
Той е просто неповторим. В него британецът, ако пожелае, може да се натъпче до оглупяване с храна срещу скромната сума от половин долар. Богът на Угоеното изобилие го е взел под свое покровителство. Провинциални духовници, дошли в Лондон за годишния свещенически конгрес, го посещават и си позволяват плътен обяд, който им държи влага до следващия годишен конгрес. Бащи и чичовци със синове и племенници, провесени на врата им, бързат към „Симпсън“ с безмълвни благословии на уста, отправени към гениалния основател на заведението, защото само там младите лами могат да се натъпчат до насита на прилична цена. Войнствени поборнички за женски избирателни права идват тук да компенсират поредната гладна стачка.