— Нрави ми се рицарското ти поведение спрямо Фреди. Повечето мъже в твоето положение биха злословили по негов адрес.
— Виж, нямам нищо против нещастника. Вярно, че за нищо не става и в лицето е като печена тиква, но иначе всичко му е наред. След време ще ми целуваш ръце, задето съм те отървал от него. Ще бъдеш прекрасна съпруга на работлив и енергичен мъж!
— И какво работи Фреди толкова енергично?
— Говоря не за Фреди, а за себе си. Ще се прибирам уморен вкъщи след изпълнен със служебни неприятности ден. Ще бъда капнал и обезсърчен. И тогава ще се появиш ти с хладните си бели ръце и ще ги положиш на челото ми…
Алин поклати глава.
— Не се хаби, Джордж. Най-добре е да го разбереш веднъж и завинаги. Много съм привързана към теб, но не си подхождаме.
— Защо?
— Ти си прекалено непредсказуем. Все едно да съм женена за бомба. Искаш всичко да става по твоему. Може би се дължи на факта, че непрекъснато се разпореждаш със съдбите на нещастните хорица в Хонконг. А Фреди блажено ще проспи живота си и ние ще бъдем най-щастливата двойка на света. Аз съм прекалено кротка и спокойна, за да те направя щастлив. Трябва ти жена, която да ти се опъва и да създава напрежение в ежедневието ти. Като Джоун Валънтайн.
— За втори път вмъкваш в разговора тази Джоун Валънтайн. Коя е тя?
— Моя съученичка. Аз се изучих в Англия, ако не знаеш, защото мама искаше да съм в тон или нещо подобно. Бяхме много близки приятелки. По-точно, аз я обожавах и бях готова на всичко за нея, а тя нямаше нищо против. След това се върнах в Америка и изгубихме връзка. Вчера случайно я срещнах на улицата и установих, че си е все същата. Преживяла е трудни времена. Баща й беше доста богат, но внезапно взел, че умрял и тя разбрала, че не й е оставил пукнат грош. През цялото време харчел целия си доход. Дори нямал застраховка живот. Тя дошла в Лондон и доколкото разбрах от краткия ни разговор, оттогава е работила къде ли не. Не е ли ужасно, Джордж?
— Ужасяващо — вяло откликна Емерсън. Госпожица Валънтайн изобщо не го интересуваше.
— Толкова е жизнена и храбра. Би ти се опъвала.
— Благодаря! Схващането ми за брака не е като за несекваща битка. Представата ми за съпруга е нещо уютно, съчувстващо и утешаващо. Точно затова те обичам. Ще бъдем най-щастливата…
Алин се засмя.
— Милият стар Джордж! Хайде, време е да платиш сметката и да ми извикаш такси. Вкъщи ме чака страшно много работа. Ако Фреди е в града, ще дойде да ме види. Попита ли кой е този Фреди, Джордж? Фреди е годеникът ми. Мъжът, за когото ще се омъжа.
Емерсън примирено поклати глава.
— Учудваш ме с това твое вкопчване във Фреди. Но няма значение. Ще дойда в замъка Бландингс в петък и ще видим. Все пак не забравяй простия факт, че ние с теб ще се оженим и нищо на света не може да ни попречи.
IV
Причината, поради която ние, писателите с високи чела и скъпо образование, зарязваме романите и се впускаме в писането на киносценарии е, че последните са безкрайно по-прости и приятни.
Например, ако това повествование беше филмова драма, в момента операторът щеше да пусне на екрана надпис:
и за кратък миг публиката щеше да зърне интериор, в който дребен сърдит човечец с остро лице и опулени очи ще регистрира с лицевите си мускули най-напред Откритие, а после Изумление. Цялата работа ще отнеме има-няма секунда.
Ала печатното слово изисква повече пот на чело.
Алин се оказа човекът, който трябваше да понесе бащините изблици на душевна агония, когато малко след като гостът му изчезна, той установи, че перлата на колекцията му от скарабей е сторила същото. Както винаги пострада невинният наблюдател.
— Проклет дърт крадец! — изръмжа господин Питърс.
— Татко!
— Стига си повтаряла само татко, та татко! Бих предпочел старият пират да отмъкне цялата къща вместо този скарабей. Вижда се, че си знае работата! Задигнал е най-доброто. Смятах, че мога да се доверя на бащата на мъжа, който ще се жени за дъщеря ми, и да го оставя за секунда сам с колекцията си. Тези колекционери са лишени от всякакъв морал. По-скоро бих се доверил на Джеси Джеймс, капитан Кид и Ал Капоне взети заедно, отколкото на колекционер. Моят Хеопс от Четвърта династия!
— Но, татко, не можеш ли да му пишеш и да си го поискаш? Той е такова мило старче. Сигурна съм, че не е искал да ти открадне скарабея.
Изтерзаната душа на господин Питърс изпусна пара под формата на страстно изсумтяване.