— Какъв е проблемът?
— Не виждам как бих могла да те взема.
— Защо?
— Ами не знам.
— Какви са възраженията ти?
— Не разбираш ли… Ако дойдеш като моя приятелка и те хванат да крадеш скарабея, ще възникнат… тъкмо неприятностите, които татко иска да избегне във връзка с годежа ми.
Този аспект беше убягнал на Джоун. Намръщи се замислено.
— Разбирам. Има нещо такова. Но все ще намерим начин.
— Не, Джоун, не бива. Не мисли повече за това.
— Да не мисля повече за това! Дете мое, имаш ли макар и най-бегла представа какво значат за мен хиляда лири или дори една четвърт от тях? Готова съм да направя всичко, за да ги получа, абсолютно всичко. Освен това ще бъде и забавно. Ти май не можеш да го схванеш. Искам някаква промяна. Нещо ново. Крея тук от години, живея от гол въздух и е време да си позволя малко отдих. Трябва да има начин да ме вземеш със себе си… Ами да, разбира се! Как не се сетих! Ще ме представиш за своя камериерка!
— Не, Джоун, не мога!
— Защо?
— Ами…
Джоун се приближи до нея и стисна здраво раменете й с каменно лице.
— Алин, котенце, няма смисъл да се опъваш. Все едно да спориш със сибирски вълк, хукнал по петите на тлъст мужик. Имам нужда от тези пари. Трябват ми повече, отколкото на всеки друг за каквото и да било. И ще ги имам. От днес до второ нареждане съм твоя камериерка. Можеш да дадеш отпуск на сегашната.
Алин колебливо я погледна в очите. Духът на ученическите дни, когато нямаше нищо невъзможно рамо до рамо с Джоун, я сграбчи в ноктите си. Нещо повече, забавната страна на плана започна да я привлича.
— Джоун — рече тя, — знаеш, че говориш глупости. Никога не можеш да минеш за камериерка. Другите прислужници ще те разобличат. Предполагам, че има цял куп неща, които камериерките бива и не бива да вършат.
— Скъпа ми Алин, знам ги всичките. Не можеш да ме стреснеш с етикета на обществото под стълбите7. Работила съм като камериерка!
— Джоун!
— Самата истина. Преди три години закъсах, финансовата бездна се лепна за врата ми като пощенска марка, тъй че откликнах на една обява и се цаних за камериерка.
— Има ли нещо, което да не си вършила?
— Съмнявам се. Лесно ви е на вас, богатите безделници, да седите и да се оплаквате от живота. Ние, затъналите десет процента, сме принудени да работим.
Алин се засмя.
— Знаеш ли, Джоун, навремето винаги ме въртеше на пръста си. Предполагам, че въпросът е вече решен?
— Напълно. Има нещо, което не бива да забравяш. Не ме наричай Джоун, докато съм в замъка. Викай ми Валънтайн8. — Тук тя млъкна. Навести я споменът за Достопочтения Фреди. И Валънтайн не ставаше. — Не — продължи след кратък размисъл, — и Валънтайн не става. Много е наперено. Използвах го преди три години, но не звучеше както трябва. Трябва ми нещо по-солидно, по-подходящо за положението ми в обществото.
Алин потъна в размисъл.
— Симпсън?
— Симпсън! Точно така. Трябва да се поупражняваш. Симпсън! Произнеси го вежливо, но хладно, като че ли съм червей, към когото изпитваш лека симпатия. Завърти го около езика си.
— Симпсън.
— Прекрасно! Хайде пак… малко по-надменно.
— Симпсън… Симпсън… Симпсън…
Джоун я изгледа с обич и одобрение.
— Чудесно — каза тя. — Сякаш си го правила цял живот.
— Защо се смееш? — попита Алин.
— Просто така — отвърна Джоун. — Сетих се за нещо. На горния етаж живее един младеж, на когото вчера изнесох лекция по предприемчивост. Казах му да тръгне и да открие нещо вълнуващо, с което да се захване. Питам се какво ли би казал, ако знаеше колко буквално се придържам към проповедите си.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
I
Сутринта след посещението на Алин при Джоун Валънтайн, Аш седеше в стаята си, разгърнал на масата „Морнинг Поуст“. Мощното влияние на Джоун още не беше се разсеяло и той, колкото и да се чувстваше песимист по отношение на резултата, възнамеряваше да изпълни даденото обещание и да прегледа внимателно колонките с обяви.
Първият бегъл поглед го убеди, че огромните богатства на филантропите, които вече познаваше от печата, далеч не бяха се изчерпали. Брайън Макнийл продължаваше да дрънка златото си пред широката публика. Ангъс Брус също. Дънкан Макфарлейн и той. Не им се даваха нито Уолас Макинтош, нито Доналд Макнаб. Още разполагаха с пари и все така държаха да се разделят с тях.
Младият Християнин продължаваше да иска хиляда…
Четеше нервно колонката, когато от общата маса обяви се открои една по-необичайна:
ТЪРСИ СЕ: млад мъж с прилична външност, беден и дързък, за осъществяване на деликатна и опасна мисия. Добро заплащане, ако е подходящ. Обърнете се между10 и 12 часа̀ в кантората на „Мейнпрайс, Мейнпрайс & Бул“, улица Денвър 3, Странд.
7
В английските имения под главното стълбище се намират помещенията на прислугата. — Б.пр.
8
Господарите никога не се обръщат към прислугата на малко име, а само на фамилно. — Б.пр.