Стаята, предоставена от фирмата за лична употреба на господин Бул, беше малка неприветлива кутийка, натежала от безутешност, каквато само адвокатите умеят да постигат. Оставяше впечатлението, че не е почиствана от основаването на фирмата през 1786 година. Имаше едно-единствено малко прозорче, покрито с пластове многогодишна лондонска мъгла. Подобни прозорчета могат да се видят само в адвокатска кантора. Възможно бе някой дързък Мейнпрайс или вятърничав Бул да го бе отворил в пристъп на лудешко опиянение от новината за победата при Ватерло през 1815 година, но със сигурност веднага е бил уволнен. Оттогава никой не беше се осмелил да го бутне с пръст.
В стаята стоеше дребен човечец, загледан през това прозорче, или по-скоро загледан в него, защото дори рентгенови лъчи не биха могли да проникнат през алувиалните наслоения върху стъклото. Когато Аш влезе, той се обърна и го погледна така, сякаш видът му щеше да предизвика болка в някое особено чувствително негово място.
Аш не можеше да не признае пред себе си, че е малко притеснен. Не всеки ден млад мъж с приличен външен вид, свикнал с кротък начин на живот, се среща очи в очи с човек, готов да му плати добри пари за извършването на нещо деликатно и опасно. За Аш усещането беше съвсем ново. Най-авантюристичният и опасен акт, извършен от него до този момент, бе ежедневното поглъщане на закуските на госпожа Бел (включени в наема). Да, трябваше да признае, че е притеснен и от това му беше горещо и неловко.
Ако се съдеше по външния вид и на мъжа до прозореца му беше горещо и неловко. Беше дребен, опърничав на вид човек, а лицето му бе покрито с червенина, която изпъкваше неестествено върху иначе оловния му тен. Очите му надзъртаха измъчено изпод гъсти, прошарени вежди. Изражението им се дължеше отчасти на терзанията от събеседванията с невероятните предшественици на Аш, но най-вече на факта, че дребният човечец внезапно бе налегнат от остър пристъп на стомашни болки, които го терзаеха от години.
Извади от устата си димящата тлъста черна пура, пъхна вътре таблетка за борба с киселините и втъкна пурата на предишното й място. След това се съсредоточи върху Аш, при което враждебният израз на лицето му се посмекчи. Изглеждаше изненадан и макар и неохотно, зарадван.
— А вие какво искате? — попита той.
— Дойдох в отговор на…
— В отговор на обявата ми? Бях се простил с всяка надежда да видя дори получовешки образ. Реших, че сте някой от чиновниците в кантората. Положително се доближавате донякъде до описанието в обявата ми. От всички кирливи тълпи непрокопсаници, с които някога съм се сблъсквал, сбирщината, която току-що интервюирах, беше най-некъпаната. Когато харча майка си и баща си за обява, че търся млад мъж с прилична външност, това значи, че ми трябва млад мъж с прилична външност, а не петдесет и пет годишен пройдоха.
На Аш му дожаля за предшествениците му, но въпреки това бе принуден да признае, че до голяма степен отговаряха на гореизложената характеристика. Относителната сърдечност, с която бе посрещнат самият той, премахна измъчващата го нервност. Започна да се чувства уверен и дори наперен.
— Край — заяви уморено човечецът. — Нагледах се на кандидати. Ще се погрижа вие да сте последният. Има ли още главорези?
Когато влязох, нямаше.
— Значи можем да пристъпим към дела. Ще ви кажа какво искам да се направи, а вие, ако желаете, можете да го извършите. Ако не желаете, можете да се пръждосвате по дяволите. Седнете.
Аш седна. Тонът на дребосъка не му хареса, но моментът да му го каже не беше назрял.
Събеседникът му го разглеждаше внимателно.
— Що се отнася до външния вид — рече той, — отговаряте на условията. — Аш изпита желание да се поклони. — Човекът, който се заеме с тази работа, ще трябва да играе ролята на мой камериер. — Желанието на Аш да се поклони рязко спадна. — Вие сте висок, слаб и с обикновена външност. Да, по отношение на външния вид отговаряте на изискванията.
Аш реши, че е настъпил моментът да коригира впечатлението, което дребосъкът започваше да си съставя.
— Опасявам се — започна той, — че ако се нуждаете от камериер, ще трябва да потърсите другаде. От обявата ви останах с впечатлението, че става дума за нещо вълнуващо. Ако желаете, мога да ви препоръчам на няколко солидни агенции за набавяне на прислуга.
И той се изправи.
— Желая ви приятна сутрин.
Искаше му се да замери с масивната мастилница дребното същество, което така жестоко го разочарова.