— Седнете! — изсъска другият.
Аш рязко възстанови седящото си положение. Надеждата за приключения умира трудно в пролетните утрини, когато човек е на двайсет и шест години и има усещането, че не е усвоил всичко на този свят.
— Не се дръжте като глупак — сряза го дребосъкът. — Разбира се, че не ви предлагам да ми бъдете само камериер.
— Може би в допълнение ще пожелаете да ви кърпя чорапите?
Враждебно святкащите им очи се срещнаха. Моравината по лицето на дребосъка се сгъсти до заплашителна наситеност.
— Да не би да ми се подигравате? — заплашително запита той.
— Да — отвърна Аш.
Този отговор явно обезсърчи противника му. За секунда остана безмълвен.
— Е — продума накрая, — може и да е за добро. Ако не бяхте толкова безочлив, нямаше да се явите тук, а човекът, който се наеме да свърши работата ми, трябва да е безочлив. Мисля, че ще си допаднем.
— Каква е работата?
На лицето на дребосъка се изписа обърканост.
— Не е лесно да се обясни. За да ви посветя, трябва да ви се доверя, а не знам нищо за вас. Трябваше да помисля за това, преди да пусна обявата.
Аш оцени възникналото затруднение.
— Не можете ли да ми разкажете всичко под формата на А и Б?
— Бих могъл, стига да знаех какво имате предвид.
— Наричайте хората, замесени в случая, А и Б.
— Ами ако по средата забравя кой е А и кой Б? Не, май ще трябва да ви се доверя.
— Няма да ви подведа.
Човечецът впи в Аш пронизващ поглед. Аш го посрещна с усмивка. Духът му, винаги сравнително безгрижен, се беше извисил до облаците. В дребосъка имаше нещо, от което, въпреки грубостта и раздразнителността, го избиваше на лекомислие.
— Снежнобяла е — рече той.
— Ъ?
— Душата ми. А това — потупа той лявата част на сакото си — е от чисто злато. Продължавайте.
— Ами не знам откъде да започна.
— Без да се опитвам да ви диктувам, защо не опитате от началото?
— Всичко е толкова дяволски объркано, че всъщност не знам кое е началото. Вижте сега. Колекционирам скарабей. Луд съм по скарабеите. Откак се оттеглих от бизнеса, може да се твърди, че на практика живея само за скарабеите.
— Въпреки че е невежливо да се каже по адрес на когото и да било — прекъсна го Аш, — какви са тези скарабей? — Вдигна ръка. — Чакайте! Сещам се. Скъпото класическо образование ражда късните си плодове. Scarabeus? Латинско съществително, именителен падеж, бръмбар. Scarabeum, винителен падеж, бръмбара. Scarabei, на бръмбара. Scarabeo, към или за бръмбара. Спомних си. Египет, Рамзес, пирамидите, свещените скарабей. Точно така!
— Убеден съм, че притежавам най-богатата колекция от скарабей извън Британския музей и за някои от тях бих дал мило и драго. Не жаля парите, когато става дума за скарабей. Разбирате ли?
— Разбирам, мой човек.
На лицето на дребосъка се изписа неудоволствие.
— Не съм ваш човек!
— Използвах фразата фигуративно.
— Е, не си го позволявайте повторно. Името ми е Престън Питърс и „господин Питърс“ е достатъчно приемливо обръщение, когато решите да привлечете вниманието ми.
— Моето е Марсън. Та за какво говорехте, господин Питърс?
— Ами работата е следната — заобяснява дребосъкът.
И Шекспир, и Поуп9 са изтъквали досадата от два пъти разказаната история, тъй че няма смисъл да повтарям епизода с откраднатия скарабей, въпреки че трябва да призная — версията на господин Питърс съществено се различаваше от спокойното безстрастно повествование на автора, който, в качеството си на официален летописец, ви го представи в по-ранен етап на разказа. Във версията на господин Питърс граф Емсуърт беше изографисан като изпипан и целенасочен бандит, нещо като одъртял Рафълс10, който се промъква с взлом в домовете на нищо неподозиращи невинни колекционери и оставя след себе си единствено онази част от имуществото им, която е прекалено тежка за мъкнене. В интерес на истината господин Питърс изрично подчерта, че граф Емсуърт е дърт разбойник.
На Аш му трябваше известно време да се ориентира в заплетената обстановка, но най-сетне успя. Само един момент не му се изясни.
— Значи искате да наемете човек, който да проникне в замъка, да вземе скарабея и да ви го върне. Но защо трябва да се явявам там като камериер?
— Нали не си представяте, че ще ви нахлузя черна маска и ще настоявам да проникнете с взлом в замъка? Гледам да ви облекча, доколкото е възможно. Не мога да ви мина за секретар, защото всички знаят, че след като се оттеглих от бизнеса, нямам секретар, а ако назнача нов и го заловят да краде скарабея ми от колекцията на графа, ще събудя купища подозрения. Камериерът е нещо друго. Всеки може да бъде измамен от камериер с фалшиви препоръки.