Когато той излезе, Джоун Валънтайн забърза към вратата, открехна я и се ослуша. Когато дочу звукът на затваряща се врата, изтича надолу по стълбите и излезе на улицата.
Отиде до хотел „Матис“.
— Имате ли „Морнинг Поуст“? — обърна се тя към тъжноокия сервитьор.
Сервитьорът, рожба на романтична Италия, беше Винаги готов да услужи на Младостта и Красотата. Изчезна и бързо се върна със смачкан вестник. Джоун му благодари с бляскава усмивка.
Върна се в стаята си и го разгърна на страницата с обявите. Знаеше, че животът гъмжи от неща, които скудоумните наричат съвпадения, но чудото, че Аш случайно е избрал бащата на Алин Питърс за работодател, беше твърде голямо, за да го нарече просто съвпадение. В мислите и тегнеше подозрение.
Не й трябваше много време да намери обявата, която изпрати Аш да бърза с такси към кантората на господата Мейнпрайс, Мейнпрайс и Бул.
Прочете я два пъти и се усмихна. Всичко и стана ясно. Вгледа се в тавана на стаята и поклати глава.
— Вие сте мил човек, господин Марсън — тихичко произнесе тя, — но няма смисъл да протягате лапи към парите ми. Не се съмнявам, че и вие се нуждаете от тях, и все пак ще се разминете с въпросната сумичка. Тя е моя, и точка по въпроса.
ПЕТА ГЛАВА
I
Експресът в четири и петнайсет кротко се изниза от гара Падингтън и Аш се настани в ъгъла на второкласното купе. Срещу него Джоун Валънтайн бе забила нос в някакво списание. По-надолу по коридора в първокласно купе за пушачи господин Питърс палеше дебела черна пура. Още по-надолу — в първокласно купе за непушачи — Алин Питърс зяпаше разсеяно през прозореца и си мислеше за какво ли не.
Аш беше на седмото небе. Щеше му се да не беше купувал списанието на Джоун, защото то временно го лишаваше от удоволствието да разговаря с нея, но това бе единственото облаче на ясния му душевен небосклон. С потеглянето на влака, което можеше да се приеме за тържественото и официално начало на деликатната и опасна мисия, прегърната от него, той решително стигна до заключението, че е създаден за изпълнен с приключения живот. Често бе подозирал, че случаят е точно такъв, но трябваше да му се случи в действителност, за да се убеди окончателно.
Идеалният авантюрист се нуждае от физическа храброст, но в не по-малка степен от него се изисква жива любознателност, качеството да умираш да си пъхаш носа в чуждите работи, а у Аш това качество бе силно застъпено. От най-ранно детство си вреше носа в неща, които изобщо не го засягаха. От тази особеност съвременните младежи по правило са напълно лишени.
Днешният млад човек може да се впусне в авантюра, ако насила го натикат в нея, но оставен сам на себе си, ще гледа да се измъкне, почесвайки неловко глава, и ще побърза да отклони поглед, ако Богинята на Приключенията се сбърка да му се усмихне. Образованието и традициите единодушно ще го задърпат за ръкава и ще го заубеждават да не рискува да стане за смях. А неподправеният ужас недай си боже да бъде обвинен, че се меси в чужди работи, го кара твърдо да ненавижда всичко необичайно и вълнуващо. Казва си, че писъкът, прозвучал откъм самотната къща, покрай която минава, е просто висок тон, неумело взет от певица-любителка, и че момичето, изтичало покрай него и преследвано от бандитище с нож в ръка, просто си изкарва прехраната с участие в някой филм. И продължава по пътя си, без да погледне наляво или надясно.
У Аш нямаше и капка от тази уродлива свенливост в лицето на приключението. Вярно е, че се бе наложило Джоун Валънтайн да използва красноречието си, за да го изкара от коловоза, в който се бе спотаил, но за това бе отговорна вродената му леност. Иначе си падаше по нови места и нови преживявания.
Да, той бе щастлив. Потракването на влака звучеше в ушите му като бодър марш. Каза си, че е намерил най-доброто занимание за млад мъж през Пролетта.
Междувременно Джоун, скрита зад списанието, също бе потънала в мисли. Изобщо не четеше, държеше го пред лицето си като предпазна мярка, защото знаеше, че ако го свали, Аш тутакси ще я заприказва. А точно в момента не бе настроена за разговори. И тя като Аш се стараеше да прецени какво я чака в обозримото бъдеще, но за разлика от него не го правеше с такова удоволствие. Разкайваше се от сърце, задето не устоя на изкушението да повдигне духа на младежа и не го остави да тъне в ленивия покой, в който го беше заварила. Колко често опитите ни да подтикваме и ободряваме хората се обръщат срещу нас и се стоварват на главите ни като бумеранг. Присъствието на Аш в купето бе пряк резултат от лекцията й по Предприемчивост и внасяше допълнителни усложнения в едно и без това заплетено начинание.