— Не бих ви нарекла обикновен. Изглеждате много силен и атлетичен.
— Може да има и мускулести камериери.
— Е, да, нищо чудно.
Аш се загледа в нея. Мислеше, че през целия си живот не е виждал толкова красиво момиче. Не можеше да схване какво е направила със себе си, но нещо, може би някакъв номер при обличането й придаваше целомъдрие, на което не можеше да се устои. Беше облечена изцяло в черно — идеален фон за русотата й.
— Докато още не сме изчерпали темата — заговори той, — предполагам, че знаете колко малко самата вие приличате на камериерка. Изглеждате по-скоро като предрешена принцеса.
Тя се засмя.
— Много мило, господин Марсън, но грешите. Всеки може да познае от километър разстояние, че съм камериерка. Нали не критикувате роклята ми?
— Нищо й няма на роклята. Става дума за общото впечатление. Не смятам, че изражението ви е подходящо. Как да кажа… в него има прекалено много нападателност. Не сте достатъчно смирена.
— Смирена? Господин Марсън, виждали ли сте някога камериерка?
— Всъщност не, като се замисля, май не съм.
— Е, нека тогава ви кажа, че смиреността е последното й качество. Защо трябва да е смирена? Нима не влиза след камерхера?
— Да влиза ли? Къде да влиза?
— На вечеря.
Джоун се усмихна при вида на изписаното по лицето му недоумение.
— Опасявам се, че не знаете нищо за етикета в новия свят, в който се впуснахте така безразсъдно. Не сте ли чували за старшинството сред прислугата в една голяма къща, по-сложно и от правилата във висшето общество?
— Шегувате се.
— Не се шегувам. Опитайте, когато отидем в Бландингс, да влезете на вечеря преди да е дошъл редът ви, и ще видите какво ще последва. Публично порицание от страна на иконома е най-малкото, което може да ви сполети.
По челото на Аш избиха капки пот.
— Божичко! — прошепна той. — Ако някой иконом ме порицае публично, сигурно ще се самоубия. Не бих го преживял.
Втренчи се с увиснала челюст в преизпълнената с ужаси бездна, в която така лекомислено бе скочил. Досега не беше се сблъсквал с Проблемите на Прислугата в такъв мащаб. В дните на неговата младост, протекли в Мъч Мидълфорд, графство Салъп, за нуждите му се грижеше едра ирландка. По-късно в Оксфорд си имаше скаут11 и още един прислужник, който му оправяше леглото — и двамата напълно безвредни, стига да заключиш уискито. А през последния етап от живота му в Лондон, за него се грижеше поредица от чистачки а ла чорлавото момиче от № 7А. Беше чувал с крайчеца на ухото си, че из провинцията има имения, поддържани от цели армии прислуга. Дори в „Гридли Куейл. Приключението с изчезналата маркиза“ (номер четири от серията) беше описал домашния живот на един херцог, в който икономът и двамата лакеи с напудрени перуки бяха изиграли своята роля. Но нямаше и най-бегла представа, че животът на тези индивиди се управлява от строга и сложна етикеция. Ако изобщо се бе замислял по този въпрос, си представяше, че когато настъпи часът за вечеря, икономът и двамата лакеи се изсипват в кухнята и сядат, където сварят.
— Кажете ми — помоли той, — кажете ми всичко, което знаете. Чувствам се като разминал се на косъм със страшна катастрофа.
— То си е точно така. Не знам да има по-големи сноби от икономите.
— Дори да има, не мога да се сетя кои са. Когато следвах в Оксфорд, ходех на гости у един приятел, който имаше иконом като римски император с фрак. Ужасявах се от него. Подмазвах му се най-раболепно. Моля ви, помогнете ми.
— Ами като камериер на господин Питърс ще бъдете голям човек.
— Едва ли ще го почувствам.
— Колкото и многобройни да са гостите, господин Питърс положително ще е на почетното място, така че положението ви ще се отличава със съответното великолепие. Мястото ви е след иконома, домоуправителката, камерхера, камериера на лорд Емсуърт, камериерката на лейди Ан Уорблингтън…
— Тая пък коя е?
— Лейди Ан? Сестрата на лорд Емсуърт. Живее с него откакто почина съпругата му. Та докъде бях стигнала? А, да. Следват камериерът на Достопочтения Фредерик Трипуд, аз, а след това сте вие.
— Значи все пак не стоя чак толкова високо в йерархията?
— Напротив. След вас има цяла сюрия. Всичко зависи от това колко са поканените освен господин Питърс.
— Предполагам, че ще оглавявам армия от чистачки и миячки на чинии?
— Драги ми господин Марсън, ако някоя чистачка или миячка на чинии се опита да припари в Стаята на Иконома, ще бъде…
— Порицана?
— По-скоро линчувана. Кухненските прислужници и миячките на чинии се хранят в кухнята. Шофьорите, лакеите, помощник-икономът, момчетата от килерите и вестибюлите, общите работници и лакеят, обслужващ Стаята на Иконома, се хранят в Стаята за Прислугата и им сервира момче от вестибюла. Прислужничките от малкия килер закусват и пият чай в малкия килер, а обядват и вечерят в Стаята на Иконома. Главната чистачка е след главната прислужничка по килерите. Перачките си имат свое помещение близо до пералнята, а главната перачка стои по-високо от главната чистачка. Главният готвач се храни в своя стая близо до кухнята… Трябва ли да продължавам, господин Марсън?