Аш я гледаше с празен поглед. Поклати безмълвно глава.
— След половин час спираме в Суиндън — тихо отбеляза Джоун. — Не смятате ли, че ще е най-добре да слезете и да се върнете веднага в Лондон? Помислете само какво ще избегнете.
Аш възвърна дар словото си.
— Това е някакъв кошмар.
— Ще бъдете далеч по-щастлив на улица Аръндел. Защо не слезете на Суиндън и не се върнете?
Аш поклати глава.
— Не мога. Има… имам си причина.
Джоун отново грабна списанието. Враждебността бе надигнала глава от кьошенцето, където я бе натикала. Знаеше, че не е логично, но нищо не можеше да направи. За момент, докато разкриваше дебрите на слугинския етикет, си бе позволила да се надява, че ще уплаши съперника си и ще го принуди да напусне бойното поле, та разочарованието от неуспеха я ядоса. Задълбочи се в някакъв разказ й посрещаше опитите на Аш да възобнови разговора с хладни едносрични отговори, докато най-сетне той се обезсърчи и потъна в мрачно униние.
Беше обиден и наранен. Внезапната й студенина, сменила приветливостта, с която говореше досега, го озадачаваше и вбесяваше. Чувстваше се безпричинно отблъснат.
Мразеше списанието, с което тя се отбраняваше, въпреки че самият той й го беше купил. Мразеше начина, по който изведнъж спря да забелязва съществуването му. Обзе го тъга и лепкава меланхолия. Заразсъждава унило за необятната глупост на човешкия род и особено на женската му половина при издигането на изкуствени прегради пред приятелството.
Беше толкова нелогично. При първата им среща, когато можеше да бъде извинена за проявата на някаква сдържаност, тя се държа с непринудена лекота. Срещата завърши с негласното взаимно разбиране, че първоначалната неловкост помежду им може да се смята за затворена страница и че когато се срещнат отново, ако изобщо се срещнат, ще се държат като стари приятели. А сега тя ту го примамваше с очевидно дружелюбие, ту се затваряше в себе си, като че ли бе нарушил границите на добрия тон.
Обзе го бунтарски дух. Пет пари не даваше! Нека бъде хладна и недостъпна. Щеше да й покаже, че тези качества не са само неин патент. Нямаше да я заговори, докато сама не се обърнеше към него, а когато го направеше, щеше да я смрази с вежливо, но хладно безразличие…
Влакът потракваше, Джоун четеше списанието. Във второкласното купе цареше мълчание.
Стигнаха и отминаха Суиндън. Над земята се спусна мрак. Пътуването започна да се струва безкрайно на Аш.
Най-сетне спирачките заскърцаха и влакът намали ход.
Откъм перона се дочу глас: „Маркет Бландингс. Гара Маркет Бландингс.“
II
Маркет Бландингс е едно от онези задрямали селца, които прогресът е отминал недокоснати, като се изключат железопътната гара и залата над бакалницата, където във вторник и петък се прожектират филми. Църквата е нормандска, а интелигентността на мнозинството от коренното население — палеозойска. Да се озовеш на гара Маркет Бландингс в здрача на мразовита пролетна привечер, когато югозападният вятър е преминал в източен, а пестеливите жители още не са запалили светлините в прозорците си, значи да бъдеш обзет от чувството, че си на края на света, лишен от всякакви приятели.
Застаналият до багажа на господин Питърс Аш се взираше печално в неприветливия мрак и се поддаваше на меланхолията. Източният вятър опипваше системата му с ледени пръсти. Над главата му петромаксов фенер разливаше мъждива светлина. На перона дребен, но як носач търкаляше пред себе си гюм за мляко.
Някъде в тъмнината, в която вече бяха изчезнали с голяма кола господин Питърс и Алин, го чакаше замъкът със своя иконом и със свирепата си етикеция. Двуколката, която трябваше да откара него и багажа, скоро щеше да се появи. Аш потрепери.
От мрака изплува Джоун Валънтайн. Беше отишла да настани Алин в колата. Изглеждаше весела и незасегната от студа. Усмихваше се по стария дружелюбен начин.
Ако момичетата разбираха отговорността си, щяха да са толкова внимателни с усмивките, че вероятно би им се наложило изобщо да се простят с тази практика. В живота на мъжа има моменти, когато усмивката на едно момиче може да доведе до резултати, неотстъпващи на ефекта от динамита. В течение на краткото им познанство Джоун се бе усмихвала на Аш много пъти, но обстоятелствата, при които беше ставало това, не бяха от такова естество, че да позволят да бъде сериозно повлиян. Беше му приятно, беше се любувал на усмивката й в критичен и неангажиращ дух, но не беше запленяван от нея. Липсваше му вътрешната настройка. Но сега, след пет самотни минути на потискащия перон на Маркет Бландингс, се бе превърнал в това, което спиритистите наричат податлив субект. Беше достигнал онази дълбочина на отчаянието и физическото неудобство, когато една внезапна усмивка има въздействието на силен алкохол и добра новина, погълнати едновременно — стопляше кръвта, успокояваше духа и в общи линии превръщаше света от неприветлива пустиня в земя, преливаща от мляко и мед.