Но Аш най-силно се впечатли от факта, че изглеждаше добре отоплена, и за първи път от началото на потеглянето от гарата усети как настроението му се разоблачава. Ала на бърза ръка установи, че е подранил с веселието, защото пътешествието далеч не бе приключило. След като доближи замъка, двуколката безсърдечно го заобиколи и след десетина минути ги откара под широка арка откъм задната част на сградата, където най-сетне благоволи да спре пред огромна дъбова врата.
Аш мъчително тупна на земята и заблъска зиморничаво крака по каменните плочи. Помогна и на Джоун да слезе. Тя недвусмислено се чувстваше добре. Жените са непроницаеми за несгодите.
Вратата се отвори и новопристигналите бяха облъхани от топли кухненски аромати. Яки юнаци се устремиха към куфарите, а румени моми под формата на две притеснени миячки на чинии се доближиха до Джоун и Аш и им направиха забързани реверанси. При нормални обстоятелства Аш би се стъписал от тази постъпка, но в този студ някаква си реверансираща миячка не успя да го смути. Дори реагира на поздрава с приветливо кимване.
Миячките очевидно се явяваха и кралски посланици. Мисията на едната бе да отведе Джоун на аудиенция при домоуправителката госпожа Туемлоу, а на другата — да съпроводи Аш до мястото, където икономът Бийч чакаше да поднесе приветствията си на камериера на почетния гост на замъка.
След като минаха по покрития с плочи коридор, Джоун и придружителката й завиха надясно, а местоназначението на Аш явно се намираше вляво. Раздели се със съжаление с Джоун. Моралната й подкрепа щеше да е добре дошла в предстоящите мигове на изпитания.
Най-сетне миячката спря пред една врата и почука. Обади се глас, плътен като отлежал портвайн или поради отлежал портвайн:
— Влезте!
Водачката на Аш отвори вратата.
— Господинът дойде, господин Бийч — рече тя и се изниза към по-неизисканата атмосфера на кухнята.
Първото впечатление на Аш от иконома Бийч беше за напрежение. И други бяха усещали същото при първия си сблъсък с него. Излъчваше напрегнатостта на жабите и пренадутите балони, които заплашват всеки миг да се пръснат. По-нервните и лишени от въображение хора при срещата си с Бийч неволно се стягаха, подготвяйки се за експлозията. Онези, имали удоволствието да общуват по-отблизо с него, след време излизаха от това си състояние подобно на обитателите на селата, разположени по склоновете на Везувий, които с времето добиват имунитет към страха от изригване. Старите му познати твърдяха, че откак го помнят, Бийч все изглежда, сякаш от апоплектичния удар го делят броени минути, но той така и не получаваше апоплексия и ближните му свикваха да пренебрегват вероятността от подобно развитие. Ала Аш, който го гледаше с несвикнали очи, мигом се убеди, че икономът няма да издържи дълго на напрежението и в най-скоро време ще се случи непоправимото. Тази перспектива допринесе много за бързото му излизане от комата, в която бе изпаднал поради суровите климатични условия на пътуването.
Като порода икономите се характеризират с това, че приликата им с човешки същества е в обратно-пропорционална зависимост от големината и величието на къщата, в която служат. Съществува порода икономи, работещи в относително скромните домове на дребни провинциални благородници, които са почти нормални люде, позволяващи си да разменят клюки с местните търговци, да се отбиват в селската кръчма, а по време на криза току-виж задействали дори ръчната помпа, ако водата внезапно секне. Колкото по-голяма е къщата обаче, толкова повече икономът се отклонява от тази разновидност. Замъкът Бландингс беше едно от най-значимите исторически места на Англия и Бийч съответно бе придобил достолепна инертност, която го правеше достоен за включване в растителното царство. Когато се движеше, ако изобщо паднеше до подобна дейност, той го вършеше бавно. Дестилираше думите си с вида на човек, отмерващ капчици от скъпоценна течност. Очите му гледаха изпод дебелите клепачи с каменния израз на древногръцка статуя.
С почти незабележимо помръдване на пухкавата си бяла ръка той даде знак на Аш, че може да седне. С царствено движение на другата ръка свали от решетката на камината чайник, изпускащ пара. С дискретно повдигане на веждата привлече вниманието на Аш към пълна гарафа върху масата.
След секунда Аш посръбваше горещ пунш с уиски и имаше усещането, че е удостоен с привилегията да участва в мистичен ритуал.