Закуските (включени в наема и приготвяни от хазяйката госпожа Бел) не биха могли да се нарекат незабравими пиршества. Когато Аш с неимоверни усилия успя да се справи с безформеното пържено яйце, цикорията, безсрамно наречена кафе, и прегорелия бекон, Отчаянието вече здраво го беше сграбчило в ноктите си. А когато събра сили да отиде до бюрото и да започне мъките си по съсредоточаването върху най-новото приключение на детектива Гридли Куейл, душата му гръмко застена.
Мелодичният смях още звучеше в ушите му и той страстно пожела мисълта за Гридли Куейл никога да не бе прекосявала съзнанието му, нисшите слоеве на британската читателска публика да не го бяха провъзгласявали за свой герой, а лично той, Аш, да е отдавна мъртъв и дълбоко погребан.
Неосветеното му от Бога съжителство с Гридли Куейл продължаваше вече две години и от месец на месец Гридли все по-малко заприличваше на човек. Беше страхотно нафукан и влудяващо сляп спрямо факта, че успява да детективства единствено благодарение на изключителния си късмет. Да си зависим от Гридли Куейл за насъщния бе равнозначно на прикованост с верига към безобразно и смрадливо чудовище.
Тази сутрин, докато седеше и гризеше писалката, ненавистта на Аш към Гридли достигна невиждани висоти. Практиката му при писането беше най-напред да измисли хубаво сочно заглавие, а след това да му пришие приключението.
През нощта, в пристъп на вдъхновение, беше надраскал на един плик думите:
Сега седеше и го гледаше с мрачното отвращение на вегетарианец, открил гъсеница в салатата си.
През нощта заглавието бе изглеждало тъй обещаващо, тъй изпълнено със свежи перспективи. Още се правеше на интересно, но сега, когато моментът да напише историята бе настъпил, недостатъците му ставаха очебийни.
Какъв беше този Смъртоносен жезъл? Звучеше добре, но погледнато като гол факт, какво, по дяволите, можеше да значи? Човек не може да пише за смъртоносен жезъл, без да знае какво представлява и как се действа с него. Но от друга страна, ако си измислил такова разкошно заглавие, не можеш с лека ръка да го запокитиш в кошчето.
Аш рошеше косата си и ръфаше писалката.
На вратата се почука.
Той се извъртя на стола. Това вече преля чашата. Не веднъж и дваж бе внушавал на госпожа Бел, че под никакъв предлог не бива да бъде обезпокояван сутрин. Творческият му процес просто не можеше да бъде сритван на неподходящи места по този брутален начин. Направи бърза умствена инвентаризация на по-сочните встъпителни изрази.
— Влезте! — изрева и се приготви за сражение.
В стаята нахълта момичето със сините очи — онова от първия етаж, което се беше радвало кръшно на Ларсеновите му упражнения.
II
Обстоятелства от разнородно естество могат да бъдат обвинени за незадоволителния начин, по който Аш се представи в първите минути на тази неочаквана среща. На първо място, очакваше да види хазяйката си, чийто ръст възлизаше на метър и трийсет и пет, поради което внезапната поява на лице с височина метър и шейсет и осем рязко разфокусира пространството около него. На второ място, в очакване на госпожа Бел Аш бе сгърчил лице в смразяваща гримаса и се оказа доста трудно мигновено да я смени с приветлива усмивка. И най-сетне човек, преседял половин час над лист с думите:
и изживял интелектуални мъки над евентуалния дълбоко законспириран смисъл на въпросното словосъчетание, не може да бъде напълно с всичкия си.
Видимият резултат от гореизброеното беше, че в продължение на половин минута Аш се държа крайно недостолепно. Блещеше се и пелтечеше. Ако в стаята присъстваше психиатър, щеше да му постави диагноза, без да го подлага на излишен преглед. Мина доста време, докато се сети да стане от стола. А когато го направи, комбинацията от подскок и извъртане, която изпълни, бе достойна за включване В книгата на лейтенант Ларсен.
Момичето също не се отличаваше със особено самообладание. Ако Аш беше поне малко във форма, щеше да забележи пламналите страни, подсказващи, че и тя изживява трудни мигове. Но жените винаги са въоръжени с повече душевно равновесие, тъй че тя проговори първа.
— Опасявам се, че ви преча.
— Ннне, ннне — заекна Аш. — О, не, В никакъв случай, В никакъв случай, не, не, не…
Вероятно щеше да продължи в този дух, ако момичето не го бе прекъснало.
— Дойдох да се извиня — рече — за недопустимата грубост, която проявих, като ви се надсмях преди малко. Беше крайно непочтено и аз самата не знам защо го направих. Съжалявам.