— Идиот! Не съм казвал да дадеш това обяснение, ако те спипат в музея. Ако това ти се случи, най-добре ще е да си затваряш устата и да се молиш Богу съдията да ти даде по-лека присъда, защото ти е първо провинение. Ще го кажеш, ако те срещнат на път към музея.
— Звучи неубедително.
— Нима! Е, тогава нека ти кажа, че скоро ще спре да ти се струва неубедително, защото и без това ще го правиш всяка вечер. Някой трябва да ми чете, докато заспя. Лошото храносмилане ми причинява безсъние.
И сякаш за да подчертае изказването си, господин Питърс внезапно се преви одве.
— Ох! — простена. — Ай!
Измъкна пурата от устата си и на нейно място пъхна хапче за храносмилане.
— Лигавицата на стомаха ми хич я няма — добави той.
Странно колко прости са непосредствените причини за всяка революция. Ако господин Питърс беше облякъл оплакването си в друга словесна форма, Аш по всяка вероятност щеше да го понесе без активна форма на протест. Дребното човече, което бръмчеше наоколо и джавкаше по него, му ставаше все по-противно, но идеята за бунт не беше му минала през ума. Ала терзанията, изживени в лапите на иконома Бийч, го бяха накарали да намрази поголовно всички стомашни лигавици. Идва един момент, когато човешката способност да възприема здравословни бюлетини за стомашни лигавици просто се изчерпва.
Аш изгледа сурово господин Питърс. Престана да се бои от огнедишащия дребосък и погледна на него като на най-обикновен хипохондрик, който трябва да чуе няколко полезни факта.
— Как няма да имате лошо храносмилане? Не правите никакви физически упражнения и по цял ден пушите.
Девственото усещане да бъде критикуван, и то от голобрад хлапак, изби от господин Питърс и ума, и дума. Той се разтърси конвулсивно, но не успя да каже и гък.
От своя страна Аш, прегърнал любимата си тема, стана от красноречив по-красноречив. По негово мнение диспептиците направо замърсявали земята. Според него те имали избор между здравето и болестта и с отворени очи се били отдали на второто.
— Повръща ми се от такива като вас. Познавам и кътните ви зъби. Бъхтите се като мулета, пренебрегвате физическите упражнения, давате воля на нервите си, пушите силни пури на празен стомах, а когато в резултат на всичко това естествено си съсипете храносмилането, започвате да се изживявате като мъченици и тровите живота на всички наоколо. Ако за един месец се оставите в ръцете ми, ще ядете керемиди и ще питате за още. Рано ставане, Ларсенови упражнения, студен душ, кратък масаж, бърза разходка…
— Кой, по дяволите, те е питал за мнението ти, нахално голобрадче? — успя да намери гласа си господин Питърс.
— Не ме прекъсвайте — кресна Аш. — Забравих мисълта си.
Настъпи напрегнато мълчание. Пръв заговори господин Питърс.
— Ти… адски… нагъл…
— Не ми говорете с такъв тон.
— Ще ти говоря както си…
Аш направи крачка към вратата.
— Много добре — отсече той. — Напускам ви. Това е официално предупреждение. Можете да намерите някой друг да изпълни дребната ви задачка.
Внезапно увисналата челюст на господин Питърс и изразът на загриженост подсказаха на Аш, че е открил точното оръжие и вече диктува играта. Затова продължи още по-самоуверено.
— Ако знаех какво включват задълженията на ваш камериер, не бих приел работата и за сто хиляди лири. Само заради някакъв идиотски предразсъдък да не ми разрешите да дойда като ваш секретар, което щеше да е най-простото и очевидно решение, се оказах в положение всеки момент да бъда публично порицан от иконома, а главната миячка на чинии да ме гледа като нещо, което котката е изровила от кофата. — Гласът му затрепери от самосъжаление. — Можете ли да разберете дори частица от ужаса, в който ме потопихте? Как, за Бога, да запомня дали да вляза преди главния готвач или след третия лакей? Докато съм тук, няма да имам спокойна секунда. Длъжен съм цял час да слушам оплакванията на иконома, който е същинска болница на два крака. Трябва да си пробивам път през лабиринта на прислужническия етикет. А на всичкото отгоре имате наглостта да ме ползвате за боксова круша и да си изкарвате нервите върху мен! Имате непробиваемото дебелоочие да допуснете, че ще търпя да ме хокате и правите на маймуна всеки път, когато самоубийственият начин на живот ви докара до пристъп на безсъние! Имате върховното нахалство да си въобразявате, че можете да разговаряте с мен, както ви скимне! Ще има да вземате! Писна ми. Ако си искате скарабея, нека друг ви го набави. Аз си подавам оставката.
Направи още една крачка към вратата. Трепереща ръка сграбчи ръката му.
— Мило момче, бъди разумен!