Аш бе опиянен от победата си. Усещането да прави на кайма истински неподправен милионер беше ново и възхитително. Изпъчи гръдния си кош и разкрачи нозе като същински родоски колос.
— Всичко това е много хубаво — отвърна той и хладно се освободи от ръката му. — Няма да се измъкнете просто така. Ще трябва да се споразумеем. Ако ще падам жертва на вашата… вашата старческа злост всеки път, когато не ви се спи, няма да остана и за цялото злато на американската хазна.
— Мило мое момче, това няма да се повтори. Постъпих прибързано.
Господин Питърс с разтреперани пръсти запали остатъка от пурата.
— Хвърлете я веднага!
— Мило момче!
— Хвърлете я! Казахте, че сте прибързали. Разбира се, че прибързахте. А щом дразните храносмилането си, винаги ще прибързвате. Искам нещо повече от извинения. За да остана тук, ще трябва да изтръгнем корена на злото. Ще се оставите в ръцете ми като на любим домашен лекар. Никакви пури. Всяка сутрин физически упражнения.
— Не, не!
— Много добре.
— Не, спри! Какви упражнения?
— Ще ви покажа утре сутринта. И бързи разходки.
— Мразя да се разхождам.
— Студени душове.
— Не!
— Много добре.
— Не, спри. На моята възраст студен душ ще ме убие.
— Ще ви влее нов живот. Съгласен ли сте на студени душове? Не? Много добре.
— Да, да, да.
— Обещавате ли?
— Да, да.
— Добре тогава.
Проехтя далечният тътен на гонга.
— Решихме въпросите тъкмо навреме — отбеляза Аш.
Господин Питърс внимателно го загледа.
— Млади човече — бавно изрече той, — ако след всичко това не ми донесеш моя Хеопс, ще ти… ще те… заклевам се, че ще те одера жив.
— Да не чувам такива приказки — сряза го Аш. — И това трябва да запомните. Ако искате лечението да се окаже успешно, не бива да допускате подобни разсъждения. Упражнявайте вътрешен самоконтрол. Трябва да храните само красиви мисли.
— Идеята да те одера жив е красива мисъл — с копнеж отбеляза господин Питърс.
V
За да се избегне опасността отсъствието на иконома господин Бийч да стане извор на униние, превръщащо в пепел храната в устата на висшата прислуга в Бландингс, беше станало обичай да сядат на масата, когато вечерята на горния етаж наближава своя край. Това даваше възможност на иконома да заеме мястото си начело на масата, без да се бои, че господарите ще го извикат, с изключение на няколкото минути за сервиране на кафето.
Всяка вечер малко преди осем и половина, в който час господин Бийч преценяваше, че вече може спокойно да се оттегли от трапезарията и да остави лорд Емсуърт и гостите му под грижите на помощник иконома Меридю и на лакеите Джеймс и Алфред (с изключение на няколкото минути завръщане в трапезарията, колкото да придаде тон и достолепие при поднасянето на пурите и алкохола), онази част от прислугата, чието обществено положение и ранг й даваше право на достъп до Залата на домоуправителката, се отправяше натам с цел водене на безцелен разговор до появата на господин Бийч. Тогава една от кухненските прислужнички с вид на човек, боричкал се дълго време с въжетата, с които е бил завързан и най-сетне успял да се освободи, отваряше вратата със съобщението: „Господин Бийч, ако обичате, вечерята е сложена“. Тогава господин Бийч предлагаше сгъната в лакътя ръка на домоуправителката, казваше: „Госпожо Туемлоу“ и царствено повеждаше по големия коридор към Залата на иконома шествието от останалата прислуга, подредена по ранг и на двойки. Защото Бландингс не беше от онези къщи, или може би по-правилно ще е да ги наречем коптори, в които висшата прислуга не само се храни, но и общува преди вечеря в Залата на иконома. Под егидата на господин Бийч и госпожа Туемлоу, която споделяше същите разбирания по въпроса, в замъка всичко се вършеше както му е редът и с подходящата тържественост. За господин Бийч и госпожа Туемлоу идеята те и себеподобните им да вечерят в същата стая, в която се събираха за разговори, би била точно толкова отблъскваща, колкото и евентуалното съобщение, че гостите ще се хранят не в трапезарията, а в дневната.
Завръщащият се от разговора си с господин Питърс Аш беше пресрещнат от почтително малко момче и отведен в Залата на домоуправителката, където отново си изясни колко е дребен и нищожен. Просторната стая беше пълнолюдна и очевидно къкреше от сърдечни отношения. Всички явно се познаваха добре и разговорът бе извънредно оживен. Всъщност тъй като гостите в Бландингс в основната си част бяха сборна колекция на рода Емсуърт, дошъл да се запознае с бъдещата младоженка, голяма част от намиращите се в Залата на домоуправителката бяха стари познати и подновяваха прекъснатите си дружески отношения по твърде гласовит начин.