Имаше само един начин да доведе тази деликатна работа до задоволителен край. От видяното през миналата вечер ставаше ясно, че стремежът на господин Питърс към скарабея се дължи само на симпатията му към него, а същинската кражба щеше да се осъществи от Аш. Следователно единственият начин беше да спипа Аш в музея по време на престъпната акция. Тогава господин Питърс изобщо нямаше да фигурира в далаверата. Положението на господин Питърс щеше да е просто на човек, невинно взел на работа крадлив камериер.
Разбра, че е сбъркал, като заключи вратата на музея. В бъдеще щеше да го оставя отворен като капан. А самият той по цяла нощ щеше да стои на пост.
С тези мисли Незаменимия Бакстър се върна в стаята си.
Междувременно Аш стигна до стаята на господин Питърс, влезе и запали лампата. Господин Питърс, който тъкмо се беше унесъл в сладка дрямка, се стресна и отвори очи.
— Дойдох да ви чета — обяви Аш.
Сподавеното ръмжене на работодателя му съдържаше равни части гняв и самосъжаление.
— Глупак такъв, не знаеш ли, че едва успях да се унеса?
— А сега сте буден отново — утешително изрече Аш. — Такъв е животът. Кратка почивка и — бум! — отново ококорени и жадни за живот. Надявам се, че книгата ще ви хареса. Задълбочих се в нея и ми се струва добра.
— Какво си въобразяваш, че вършиш, като нахълтваш тук посред нощ? Да не си откачил?
— Идеята беше ваша и, между другото, трябва да ви благодаря за нея. Извинявам се, задето я нарекох неубедителна. Подейства като очистително. Той едва ли се хвана, дори съм сигурен, че не повярва и на една моя дума, но се озапти. Не бих могъл да измисля нещо и наполовина толкова добро в трудно положение.
Гневът на господин Питърс се смени с възбуда.
— Взе ли го? Хеопса ми ли търсеше?
— Търсих го, но не го взех. Наоколо бродят лоши хора. Оня с очилата, с когото се засякохте тази вечер в музея, се материализира от чистия въздух и бях принуден да му кажа, че сте ми позвънили да ви чета. За щастие книгата беше у мен. Струва ми се, че ме проследи дотук да се увери наистина ли ще вляза в стаята ви.
Господин Питърс простена злочесто.
— Бакстър — рече той. — Името му е Бакстър, личният секретар на лорд Емсуърт. Той ни подозира. От него трябва да се пазим, тоест ти да се пазиш.
— Е, няма значение. Нека бъдем щастливи, докато можем. Разположете се удобно, а аз ще ви чета. В края на краищата има ли нещо по-приятно от художествената литература в малките часове на нощта? Да започвам ли?
II
На другата сутрин след закуска Аш откри Джоун да си играе с малко кученце в двора на конюшните.
— Можете ли да ми отделите малко от скъпоценното си време?
— Разбира се, господин Марсън.
— Да се поразходим някъде на открито, където няма да могат да ни подслушат.
— Май така ще е най-добре.
Тръгнаха.
— Помолете младия си приятел от неустановено кучешко потекло да се оттегли. Пречи ми да подредя мислите си.
— Опасявам се, че ще откаже.
— Няма значение. Ще се опитам да се справя, въпреки присъствието му. Кажете ми, сънувах ли, или наистина ви срещнах в два и петнайсет тази нощ парадния вестибюл?
— Наистина ме срещнахте.
— И наистина ли заявихте, че сте дошли в замъка да откраднете…
— Да възстановя.
— Да възстановите скарабея на господин Питърс?
— Да.
— Значи е вярно?
— Вярно е.
Аш започна да рие земята със замислен палец на крака.
— Това — продължи той — усложнява нещата.
— Има нещо такова.
— Предполагам, че сте се изненадали, когато сте открили идентичността на моите въжделения.
— Ни най-малко.
— Не сте се изненадали?
— Разбрах веднага, щом прочетох обявата в „Морнинг Поуст“. А потърсих „Морнинг Поуст“ веднага, щом ми казахте, че сте постъпили при господин Питърс като камериер.
— Знаели сте през цялото време?
— Да.
Аш възхитено я изгледа.
— Знаменита сте!
— Защото толкова лесно прозрях намеренията ви?
— Отчасти и за това. Но най-вече защото сте имали смелостта да предприемете подобно нещо.
— Но нали и вие го предприехте.
— Аз съм мъж.
— А аз съм жена, така ли? Моята теория, господин Марсън, е че една жена може да се справи почти с всичко по-добре от всеки мъж. Какъв прекрасен тест ще е това за решаване веднъж и завинаги на въпроса за правото на жените да гласуват! Ето ни тук двамата — вие и аз, мъж и жена, като всеки се опитва да извърши едно и също нещо, като започва с еднакви възможности. Представете си, че успея аз. Какво ще кажете тогава за непълноценността на жените?
— Никога не съм твърдял, че жените са непълноценни.