Това отчасти се дължеше на сезона, защото повечето гостувания в провинцията са отегчителни, ако се случат между ловните сезони за лисици и патици, но основният принос към скуката се дължеше на твърде схематичните представи на лорд Емсуърт за задълженията на един домакин.
Добрият домакин няма право да интернира в дома си цял полк роднини освен ако не покани жизнени и разговорливи външни хора, които да общуват с тях. Ако все пак стъпи накриво по такъв непростим начин, най-малкото, което може да стори, е да вложи къртовски труд в напъните си да измисля развлечения и да внася разнообразие в живота на потърпевшите. Лорд Емсуърт печално се проваляше във всяко отношение. С изключение на господин Питърс, Алин и Джордж Емерсън, всички поканени бяха членове на клана, а що се отнася до задължението му да ги забавлява, най-доброто, с което можеха да се похвалят, беше да го зърнат по време на хранене. Като домакин лорд Емсуърт беше върл последовател на школата „хората-обичат-да-се-забавляват-сами-когато-са-на-гости“. Размотаваше се из градината, наметнат с вехто сако, и от време на време изкореняваше гнусливо по някой плевел или влизаше в епични битки със стария шотландски автократ, който на теория служеше при него като главен градинар. Когато изобщо се сетеше за гостите си, налягаше го сънливо задоволство при мисълта, че са щастливи като него. Не можеше да си представи, че някой (с изключение на сина му Фреди, отдавна отписан като младеж с извратени вкусове, от когото нищо няма излезе) може да не примира от доволство от самия факт, че се намира в Бландингс, когато дърветата се покриват с цветове.
Една енергична домакиня би могла да спаси положението, но способностите на неговата сестра лейди Ан Уорблингтън в тази насока се свеждаха едва ли не до оставяне на всичко в ръцете на госпожа Туемлоу. Непрестанно пишеше писма в стаята си. Когато лейди Ан Уорблингтън не пишеше писма, което ставаше рядко, защото очевидно водеше неизчерпаема кореспонденция, тя лежеше в леглото с мигрена. Беше от домакините, които гостите им така и не успяват да съзрат, освен ако не влязат случайно в библиотеката и не станат очевидци на крайчеца на полата й, изчезващ през отсрещната врата.
Що се отнася до обичайните развлечения в провинциалните имения, гостите можеха да посещават на редовни начала билярдната, където със сигурност щяха да заварят лорд Стокхийт да играе на сто точки с братовчед си Алджърнон Устър — зрелище, заредено с крайно напрежение. Ако бяха почитатели на голфа, поради липсата на игрище в околността можеха да се утешат с главозамайващо натегнатата игра на часовников голф16. Можеха и да се разходят по терасата с онези свои родственици, с които в момента по някаква случайност бяха в отношения, допускащи разговори, и да охулят домакина и останалите роднини.
Именно последното се бе оформило като любим начин на времепрекарване и сутринта, десет дни след като Джоун и Аш бяха регистрирали съдружието си, по терасите се шляеха току-що закусили двойки роднини. Полковник Хорас Мант се разхождаше с епископа на Годалминг и утешаваше висшия сановник, като обличаше във войнишки слова мислите, които духовникът не бе успял да сподави, но светият му сан не разрешаваше да произнесе. Лейди Милдред Мант, свързана с госпожа Джак Хейл по съребрена линия, споделяше топли мисли за баща си граф Емсуърт и способностите му да забавлява гостите си като домакин, които караха събеседничката й да се чувства нов човек. По-нататък можеха да се видят други роднини и сватове на Емсуъртови да спират от време на време и да жестикулират. Типична сцена от кротък и мирен английски семеен живот.
Облегнати на широката каменна балюстрада на най-горната тераса Алин Питърс и Джордж Емерсън наблюдаваха недоволстващите.
Алин едва чуто въздъхна. Но Джордж имаше отличен слух.
— Питах се кога ще го признаеш — рече той и се обърна с лице към нея.
— Какво да призная?
— Че не можеш да понесеш перспективата. Че мисълта да се окажеш свързана за цял живот като муха в паяжина с тая тълпа долу ти идва твърде нанагорна. Че си готова да развалиш годежа си с Фреди, да дойдеш при мен, да се оженим и да си заживеем щастливо.
16
Играе се на площадка, разчертана като часовник с дванайсет цифри. Играчите се предвижват от цифра на цифра и се редуват да целят с топката дупката в центъра на площадката. — Б.пр.