— Той сам ме помоли. Той сам ме помоли.
Алин тропна с крак.
— Какво от това? Моля те, не го прави.
— Много добре, малката — съгласи се нежно Джордж. — Няма да правя нищо, с което да те нараня.
Фактът, че на Джордж Емерсън не му мина и през ум, че се държи с обидна покровителственост, е доказателство за жилавото тесто, от което са опечени Супермените.
II
Потънал в мрачни мисли, Незаменимия Бакстър въртеше педалите към Маркет Бландингс с цел да си купи тютюн. А мислите му бяха мрачни по няколко причини. Току-що беше забелязал Алин Питърс да тъне в доверителен разговор с Джордж Емерсън на горната тераса и това не му даваше мира, защото силно подозираше Джордж Емерсън. Мъгляво се опасяваше от него както от змия в тревата като влияние, разрушаващо системния напредък на събитията, засягащи договорената и вече скорошна сватба на госпожица Питърс с Достопочтения Фредерик Трипуд. Всъщност би било пресилено да твърдим, че имаше представа от непосилния и постоянен труд, който Джордж влагаше в змийската си роля. Ако можеше да чуе цитирания току-що разговор, Рупърт Бакстър вероятно би получил инфаркт. Все пак беше забелязал интимността, ширеща между двамата (както забелязваше повечето неща в близкото си обкръжение), и не я одобряваше. Вина според него носеше Достопочтеният Фреди. Ако Достопочтеният Фреди беше по-страстен възлюбен, щеше да прекарва времето си с Алин, а Джордж Емерсън щеше да заеме полагащото му се място в миманса. Но Фреди явно бе в плен на убеждението, че е направил всичко, което се очаква от един млад мъж, за да се сгоди, и сега се смяташе в правото си да не обръща внимание на момичето за известно време.
Тъй че Бакстър, докато натискаше педалите към Маркет Бландингс за тютюн, мрачно размишляваше за Фреди, Алин Питърс и Джордж Емерсън.
Размишляваше мрачно също така за господин Питърс и Аш Марсън.
Накрая заразмишлява за всичко в безнадеждна мрачност, защото през последната седмица почти не беше спал.
Гледката на млад човек, съвестно изпълняващ дълга си с цената на значителни неудобства, е мъчителна, но предлага такъв образец на блестящ морал, че не мога да не вмъкна кратко описание на начина, по който Рупърт Бакстър бе прекарал деветте нощи, изминали от срещата му с Аш в парадния вестибюл в малките часове на нощта.
В галерията, която опасваше вестибюла отгоре, имаше голям стол, разположен на няколко крачки от голямото стълбище. На този стол, екипиран с балтон, защото нощите бяха мразовити, и обувки с каучукови подметки, бе престоял Незаменимия Бакстър, без да пропусне нито една нощ, от един часа след полунощ до зазоряване, и чакаше, чакаше, чакаше. Подобно изпитание може да разклати и най-твърдата решимост. Майката Природа не бе предвидила Бакстър за нощна птица. Той обичаше леглото си. Знаеше за твърдението на лекарите, че недостатъчният сън прави хората бледи и мършави, а той винаги се бе стремил към прасковения тен на лицето, който се проявява в резултат на осем плътни часа под завивките. Един от английските крале с името Джордж, не помня точно кой, веднъж казал, че известен брой часове сън всяка нощ, в момента не се сещам точно колко, правят с човека нещо, което сега не ми идва наум. Бакстър бе съгласен с него. Цялото му същество се бунтуваше срещу прекарването на нощите връз стол, но това бе негов дълг и той го изпълняваше добросъвестно.
Тревожеше се, че се изнизват нощ подир нощ, а заподозреният Аш не влизаше в хитроумно поставения капан, докато той все по-трудно оставаше буден. Първите две-три бдения прекара, без да мигне, с опряна на парапета на галерията брадичка и уши, наострени да уловят и най-лекия шум. Но не съумя да поддържа дълго това съвършено състояние. На няколко пъти се улови да клюма, а миналата нощ буквално се бе стреснал и събудил, когато навън се бе развиделило. Тъй като последният му спомен преди това беше за катранен, непроницаем за човешко око мрак, отчаянието го сграбчи в ноктите си, докато тичаше към музея. Облекчението му при вида на непокътнатия скарабей се примеси с мисълта какво би могло да му се случи.
Поради това Бакстър имаше всички основания да е мрачен, докато напредваше с велосипеда към Маркет Бландингс за тютюн.
След като купи тютюна и понаблюдава половин час живота и мислите на градчето (беше пазарен ден и нормалната му мъртвешка скука бе временно заменена от весели прасета, които играеха на гоненица с пазачите си, и едно биче, ловко издебнало шишкав фермер в стратегическия момент, когато завързваше обувката си), Бакстър тръгна към „Гербът на Емсуърт“ — най-приличната от единайсетте странноприемници, които гражданите на Маркет Бландингс съумяваха по някакъв чудодеен начин да поддържат. В повечето градчета на провинциална Англия, ако подобен род заведения не надхвърлят броя на жителите им, печелят отлично. Само когато са в съотношение две към едно преживяват трудни времена, съпроводени от ругатни на съдържателите по адрес на правителството.