Изминалите дни, тъй печално изсмукали жизнеността на Незаменимия Бакстър, имаха точно обратното въздействие върху господин Питърс. Той беше от натурите, които не признават половинчатите мерки. С каквото и да се захванеше, го вършеше с неизменната си бясна енергия. След първия страстен изблик на съпротива, той се превърна в образцов единствен ученик в училището на Аш за физическа култура и спорт. Сега, когато се връщаше в мислите си към Центъра на Мълдун, виждаше, че върши същите неща. Чак сега си спомни, че бе излязъл от Уайт Плейнс чисто нов човек. Професор Мълдун нямаше навика да оставя пациентите си да лентяйстват, но господин Питърс, след като се реши на първата крачка, нямаше нужда от подканяне. Беше работил упорито над лечението си, защото то бе непосредствената му задача. Трудеше се упорито и сега под ръководството на Аш, защото веднъж започнал, упражненията го заинтригуваха и завладяха. Аш, който очакваше несекваща съпротива, беше смаян и очарован от поведението на милионера. Природата наистина беше създала Аш за треньор. Той напълно се идентифицираше с пациента си и ликуваше при най-малките признаци на подобрение.
А в състоянието на господин Питърс определено имаше напредък. В наши дни не стават чудеса и очакването човек, упорито малтретирал телесата си години наред, да се оправи за един ден, беше прекалено, но за оптимист като Аш признаците, че се задава времето, когато господин Питърс щеше да се възкачи по стъпалата на мъртвото си „аз“ и да се устреми към по-възвишени цели18. И макар че никога нямаше да се влее в редиците на щастливците, омели омар с къри и усмихнали се след това, можеше като нищо да се окаже същински змей сред агнешките котлети.
— Страхотен си — заяви възхитено господин Питърс. — Дързък си и не зачиташ по-възрастните и по-добрите от теб, но вършиш работа. А това е най-важното. Наистина започвам да се чувствам що-годе човешки. Знаеш ли, че тази сутрин усетих нов мускул в основата на гръбнака си! Тези нови мускули направо избиват като петна при шарка.
— Това е от Ларсеновите упражнения. Развиват цялото тяло.
— А ти си тяхна прекрасна реклама, ако изобщо се нуждаят от такава. Какво работеше, преди да постъпиш при мен, професионален боксьор ли беше?
— Откак съм тук, всички ми задават този въпрос. Струва ми се, че икономът ме смята за мошеник, защото не му отговорих. Пишех романи, детективски романи.
— Това, с което трябва да се занимаваш, е да ръководиш тук, в Англия, здравно заведение като онова на Мълдун у дома, в Америка. Но ако искаш, можеш да напишеш още една детективска история, като почерпиш вдъхновение от приключенията ни в замъка. Кога ще опиташ отново да вземеш скарабея ми?
— Тази нощ.
— Тази нощ? А Бакстър?
— Ще трябва да поема риска.
Господин Питърс се поколеба. През последните години беше изгубил навика да бъде благороден, защото диспепсията не търпи конкуренция и появи ли се на хоризонта, благородството хрисимо се оттегля на заден план.
— Знаеш ли — започна неловко той. — Напоследък много мислих и стигнах до извода: какъв смисъл има? Чудна работа, ако преди седмица някой ми беше казал, че ще произнеса тези думи, нямаше да му повярвам, но започваш да ми харесваш. Не искам да те вкарвам в беля. Да оставим дъртия скарабей да си стои на мястото. В края на краищата, какво толкова представлява един скарабей? Зарежи го и се придържай към задачата да бъдеш мой частен Мълдун. Ако те тревожи въпросът с парите, зарежи и него. Ще ти ги дам като заплащане за тренировките.
Аш остана като гръмнат. Не можа да повярва, че човекът, когото чува, е хлевоустият му работодател. Аш имаше дружелюбна натура и не можеше да се свърже задълго с някого, без да се постарае да установи приятни отношения с него, но в дадения случай се беше примирил със състоянието на неспирна кървава война.
Беше трогнат и ако някога бе мислил да се откаже от задачата си, сега почувства непреодолимото желание да я доведе до успешен край. Тази внезапна проява на човещина у господин Питърс му подейства като зов на бойна тръба.
— И през ум не ми минава — отсече той. — Много мило, че ми го предлагате, но знам колко държите на скарабея и ще ви го доставя, дори ако трябва междувременно да извия врата на Бакстър. Ако Бакстър е стоял на пост през цялото това време, вероятно вече е решил, че е безсмислено. Дадохме му десет нощи да охлади ентусиазма си. Предполагам, че сега е в леглото, потънал в сладки сънища. Наближава два часът. Ще почакам още десет минути и ще сляза долу.
18
От поемата „В долината на Котерец“ (1847) от английския поет лорд Тенисън (1809–1892). — Б.пр.