Взе отново готварската книга.
— Легнете си удобно, а аз ще ви чета, докато заспите.
— Ти си добро момче — сънливо изрече господин Питърс.
— Готови ли сте? „Шпиковано свинско филе. Четвърт килограм тлъсто свинско“.
На устните на господин Питърс се появи лека усмивка. Очите му се затвориха и той задиша равномерно. Аш продължи с тих глас.
— „Четири големи свински филета, една чаена чаша галета, една чаена чаша бульон, две супени лъжици масло, една чаена лъжичка сол, половин чаена лъжичка чер пипер и една чаена лъжичка подправки за пилешко.“
Откъм леглото отекна лека въздишка.
— „Начин на приготвяне: изтрийте филетата с влажна кърпа. Направете с остър нож дълбоки джобове по дължина. Нарежете свинското на дълги тънки ивици и шпиковайте с игла всички филета. Стопете маслото в бульона, добавете подправките и галетата и разбъркайте добре. Напълнете джобовете във филетата с получената плънка, сложете филетата…“
Откъм възглавниците се понесе похъркване, което придаде на рецитала въпросителна интонация. Аш остави книгата и се взря в мрака отвъд лъчите на нощната лампа. Работодателят му спеше.
Аш изгаси лампата и на пръсти отиде до вратата. Излезе в коридора, спря и се ослуша. Цареше пълна тишина.
Започна да се прокрадва надолу по стълбите.
II
Джордж Емерсън беше в стаята си и пушеше цигара. Очите му святкаха решително. Погледна към масата до леглото си и към това, което се намираше върху нея. Пламтящата решимост се разгоря във фанатична действеност. Така би изглеждал средновековен рицар, тръгващ на двубой с дракона, за да спаси изпадналата в беда девица.
Цигарата му догоря. Погледна часовника си, остави го и запали нова цигара. Поведение на човек, очакващ да удари определен час.
Докато пушеше новата цигара, обобщи мислите си. А те, естествено, бяха тясно свързани с Алин Питърс.
Джордж Емерсън се тревожеше за Алин Питърс. Гледайки я с влюбени очи, беше доловил нещо, което го разтърси дълбочинно. Тази сутрин на терасата тя се бе държала рязко с него, а за момиче с нейния ангелски характер подобно поведение бе равносилно на грубиянщина. Да, ако трябваше да нарече нещата с истинските им имена, тя му се беше сопнала. А това означаваше нещо. Означаваше, че Алин не е добре. Означаваше, че бледността и уморените очи са свидетелство, че не води полезен начин на живот.
Джордж Емерсън бе вечерял единайсет пъти в замъка Бландингс и на всяка от единайсетте вечери оставаше потресен от начина, по който Алин се отказваше от печените меса и се ограничаваше с постните зеленчукови кашички, разрешени от лекарите на многострадалния й татко. Жалостта на Джордж имаше обаче своите граници. Сърцето му не се свиваше от мъка по господин Питърс. Диетата на господин Питърс си беше негова работа. Но безобразното изтощително гладуване на Алин, само за да окаже морална подкрепа на родителя си, беше коренно различен въпрос.
В действителност Джордж си падаше материалист. В качеството си на пращящ от здраве младеж, свикнал обилно да похапва, той отдаваше първостепенно значение на храната като неразривна част от безупречния живот. Докато наблюдаваше Алин, сравни поведението й със собствените си изисквания и като реши, че единайсетте вечери, от които Алин се отказа, биха го убили с отсъствието си, стигна до извода, че любимата му е на ръба на гладната смърт. Беше уверен, че нито едно човешко същество не би издържало на системни тревни буламачи. Фактът, че господин Питърс очевидно издържаше, не го смущаваше. За него господин Питърс беше повече машина, отколкото човек. Преуспяващите бизнесмени често създават подобно впечатление у младите хора. Ако някой кажеше на Джордж, че господин Питърс я кара на петрол като лека кола, изобщо не би се учудил. Но Алин, неговата Алин, се отричаше от дъвкателните упражнения на пълноценни меса, които заедно с дар-словото издигат Човека над безмълвната твар. Това терзаеше Джордж.
Беше посветил целия ден на търсене на решение на проблема. Алин така преливаше от доброта, че дори той не би могъл да я убеди да оттегли моралната подкрепа за баща си и да се посвети на поддържането на собствените си сили, както си му беше редът. Налагаше се да измисли друг план на действие.