Когато на местопроизшествието пристигнаха баща му и Незаменимия Бакстър, те видяха, че Аш Марсън му помага да се изправи на крака.
Аш се навърташе наоколо, когато секретарят откри, че музеят е бил ограбен през нощта. Всъщност дори предвиждаше, че Бакстър ще направи откритието за броени минути. От известно време се размотаваше в близост до зелената врата в очакване да разбере дали Джоун е изпълнила заканата си да отмъкне скарабея, решен да направи кратък набег до музея, докато парадният вестибюл е празен. Едва когато чу ужасените трели на Бакстър, разбра, че е бил на косъм от разкриване. По време на разговора между секретаря и лорд Емсуърт се спотайваше в скривалището си и също като тях бе привлечен към стълбите от звуковото изпълнение на сгромолясващия се Фреди.
Опита се да подаде ръка на жертвата и да я изправи на крака, но Фреди с протяжен вой отново рухна на пода. Когато пристигнаха другите, още седеше, загледан в тях от долу на горе с безмълвен трагизъм.
— Беше келявата котка на леля Ан, родителю. Заплете се в краката ми по стълбите. Май си потроших глезена.
— Заедно с всичко останало — безчувствено додаде баща му. — При наличието на двама ви с Бакстър не знам дали в къщата ще остане здрава мебел.
— Благодаря, мой човек — признателно рече Фреди, когато Аш още веднъж му помогна да се изправи. — Бих желал да ми помогнеш и да се кача в стаята си.
— Драги ми Бакстър — продължи лорд Емсуърт, — можете да телефонирате на доктор Бърд в Маркет Бландингс и да го помолите да бъде така добър да намине насам. Фреди — добави той, — наистина съжалявам, че претърпя злополука, но… напоследък всичко тук е толкова тревожно, че се чувствам… много объркан.
Аш и Фреди тръгнаха през парадния вестибюл. Фреди подрипваше на един крак, а Аш успешно се справяше със сложните стъпки на неизвестен бален танц. Бакстър ги гледаше с неизразим копнеж, примесен с гъста като петмез ненавист. Като капак на загубата на скарабея, при вида на Аш той усещаше болезнено като ритник натрапчивия факт, че е надигран. Дълбоко в себе си беше стопроцентово убеден, че Аш е крадецът, та невъзможността да го разобличи силно вгорчаваше живота му.
Отвън се дочу шум от колела и колоната начеркувани се проточи към къщата.
— Официалната версия, че Фреди е паднал и си е навехнал глезена, звучи благоприлично — неохотно призна полковник Мант, когато по-късно обсъждаше събитието с епископа, — но лично аз съм твърдо убеден, че оня Бакстър е направил точно това, което предвиждах — хванал го е амокът и се е нахвърлил върху младия Фреди. Когато влязох в къщата, Фреди се качваше по стълбите с помощта на прислужника, а Бакстър ги гледаше със зъл блясък в очите. Тук става нещо дяволски тайнствено и нередно и колкото по-скоро изведа Милдред на безопасно място, толкова по-доволен ще бъда. Тоя тип е луд за връзване.
IV
Когато лорд Емсуърт забеляза господин Питърс в групата на върналите се от църква, той го дръпна настрани и му съобщи новината, че ценният скарабей, така любезно подарен от него за музея на замъка, е бил откраднат през нощта от неизвестно лице. Стори му се, че милионерът прие удара извънредно мъжествено. Въпреки че откраднатият предмет вече не беше негова собственост, без съмнение господин Питърс продължаваше да изпитва обич и интерес към съдбата му и би бил оправдан, ако се разгневеше, задето подаръкът му е бил съхраняван толкова небрежно.
Но той демонстрира изключително великодушие. Въздържа се от изявления в смисъл, че графът е можел да предотврати злощастното събитие. Разбирал напълно. Въобще не бил засегнат. Никой не би могъл да предвиди подобно мародерство. Тези неща се случвали и човек трябвало да ги приема философски. Самият той навремето изживял подобни терзания, когато перлата на колекцията му била отмъкната изпод носа му. В общи линии облекчи душевното състояние на лорд Емсуърт и когато свърши с утешенията, бързо се качи в стаята си и позвъни на Аш.
Когато Аш влезе, той бълбукаше от възторг. Хвалебствията му бяха направо лирични. Забрави се дотам, че потупа Аш по гърба. Едва тогава Аш смогна да отхвърли всички заслуги за случилото се, което прекъсна потока от славословия.
— Не си го взел ти? А кой тогава?
— Камериерката на госпожица Питърс. Това е дълга история, но накратко, двамата работехме в комбина. Аз направих опит и се провалих, а тя успя.
Аш слушаше със смесени чувства как господин Питърс превъзнася Джоун. И той самият се възхищаваше от сърцатостта й, беше доволен, че благополучно е свършила работата и знаеше, че заслужава всички хвалебствия за извършеното, но все пак не можеше да не изпитва известно негодувание от факта, че едно момиче е сполучило там, където самият той, въпреки че имаше предимството да опита пръв, удари на камък. Условията на съдружието му с Джоун го глождеха още от първия момент. Мъжът може да симпатизира на модерното движение за еманципация на жените и пак да се чувства потиснат, когато едно нищо и никакво момиче се окаже по-сръчен крадец от него. С всеки изминал ден жената все по-успешно нахлува в запазените за мъжа параметри, но положително има известни области, където силният пол е в правото си да претендира за монополно положение и грабежът на скарабей в потайна доба без съмнение е една от тях. Според Аш Джоун трябваше да играе второстепенна и неактивна роля.