Но този следобед имаше чувството, че не всичко на този свят е наред, което беше още по-забележително поради факта, че обикновено много се влияеше от времето и се наслаждаваше на слънцето като коте. И все пак денят беше хубав почти по американски, а тя не намираше утеха в него.
Погледна надолу към терасата и докато гледаше, там се появи забързаната фигура на Джордж Емерсън. При тази гледка нещо й подсказа, че е открила причината за мрачното си настроение.
Има много начини да се върви. Джордж Емерсън вървеше като човек, потънал в душевни терзания. Ръцете му бяха хванати зад гърба, очите му се взираха право напред изпод сключени вежди, а между зъбите му се мъдреше незапалена пура. Никой не държи незапалена пура в уста освен ако не е налегнат от неприятни мисли, които го карат да забрави присъствието й. Следователно при Джордж Емерсън нещата не вървяха добре.
Алин го бе заподозряла още на обяд и като се замисли, осъзна, че депресията й беше започнала именно тогава. Това откритие я постресна. Не знаеше или поточно отказваше да признае пред самата себе си, че тревогите на Джордж Емерсън толкова силно я засягат. Винаги си беше повтаряла, че харесва Джордж, че Джордж е скъп стар приятел, че Джордж я забавлява и тонизира, но би отрекла да е дотолкова заинтересована от Джордж, че само разтревоженият му вид да е в състояние да провали най-хубавия й ден, откак напусна Америка. В тази мисъл имаше нещо не само стряскащо, но и шокиращо, защото беше достатъчно честна да си признае, че Фреди, официалният й възлюбен, можеше цял час да препуска из околностите на замъка, преживящ незапалена пура, без в нея да трепне и наченка от тревожно или всякакво друго чувство.
А следващия месец щеше да се омъжи за Фреди. Този факт положително налагаше задълбочен размисъл. Продължи да разсъждава върху положението, без да сваля очи от мятащия се по терасата Джордж.
Алин не можеше да се похвали, че е дълбока натура. Никога не беше се залъгвала, че е влюбена в Достопочтения Фреди в смисъла, който се влага в романите. Харесваше го, а още повече харесваше идеята да се сроди с британската аристокрация. Баща й също харесваше идеята, тя харесваше баща си и комбинацията от тези харесвания я беше накарала да отговори с „да“, когато миналата есен Фреди, надул се като смутена жаба и преглъщащ сухо, бе смотолевил незабравимата си реч, започнала с: „Ъъъ… нали знаеш… таквоз…“ и свършила с: „Така да се каже… мисълта ми е, ще се омъжиш ли за мен, а?“ Очакваше да бъде кротко щастлива като Достопочтената госпожа Трипуд. И тогава в живота й повторно нахлу смущаващият елемент Джордж Емерсън.
До днес би възразила срещу предположението, че е влюбена в Джордж. Обичаше да бъде с него отчасти защото беше приятен събеседник и отчасти защото беше забавно непрекъснато да устоява на волята му, която той неизменно се мъчеше да й налага.
Но днес всичко бе различно. Беше го заподозряла по време на обяда, а сега го и осъзна. Докато го гледаше иззад пердето и виждаше мрачния отпечатък върху лицето му, не можеше повече да се крие от себе си.
Изпитваше подчертано майчински чувства. Джордж беше в беда и тя копнееше да го утеши.
И Фреди беше в беда. Но искаше ли да утеши Фреди? Не. Точно обратното, вече съжаляваше за лекомислено даденото преди обяда обещание да постои при него следобед. Основното чувство, което изпитваше към Фреди, беше раздразнение от тъпия начин, по който се беше катурнал по стълбите и навехнал глезена си.
Джордж Емерсън продължаваше да се мотае безцелно, а Алин продължаваше да го наблюдава. Най-сетне осъзна, че не издържа повече. Събра писмата, натрупа ги върху тоалетката и излезе от стаята.
Когато заслиза по каменните стъпала пред главния вход, Джордж беше стигнал до края на терасата и се беше обърнал кръгом. Когато я забеляза, ускори крачки. Спря срещу нея и навъсено я загледа.
— Търсих те — отсече той.
— Ето ме. Горе главата, Джордж. Какво се е случило? Седях си в стаята и гледах как дебнеш неизвестна плячка. Какво става?
— Всичко най-лошо.
— В какъв смисъл?
— Във всякакъв. С мен е свършено. Прочети това. Алин взе жълтата хартийка, която той стискаше в ръка.
— Телеграма — обясни Джордж. — Получих я тази сутрин. Препратена от лондонския ми адрес. Прочети я.
— Опитвам се, но нищо не разбирам. Джордж нерадостно се засмя.
— Пределно ясна е.
— Не виждам как можеш да твърдиш подобно нещо. „Мередит слон кенгуру…“.
— А, служебният код. Забравих. „Слон“ означава „сериозно болен и в невъзможност да изпълнява служебните си задължения“. Мередит е човекът, който ме замества, докато съм в отпуск.