Алин кимна.
— Наистина? Чудесно. А сега трябва да вървя да си опаковам багажа и да съобщя на домакина, че съм длъжен да напусна компанията му. Предполагам, че въобще не подозира за присъствието ми тук. Съмнявам се дали изобщо ще ме познае.
Алин остана сама, облегната на парапета.
С течение на времето се сети, че беше обещала на Фреди след обяда да отиде да постои при него.
Достопочтеният Фреди, обвит в лилава пижама и подпрян на камара възглавници, четеше в леглото поредното приключение на детектива Гридли Куейл. Влизането на Алин съвпадна с особено интересен момент и го накара да се почувства като грубо съборен на земята от полет в облаците. Писателите рядко имат щастието да завладеят читателя така, както авторът на Гридли Куейл владееше Фреди.
Един от резултатите на вглъбяването му беше, че посрещна Алин с поглед, по-оцъклен от всякога, ако това изобщо бе дори в неговите възможности. Очите му по рождение си бяха ококорени и на Алин в пренапрегнатото състояние, в което се намираше след разговора с Джордж Емерсън, й се стори, че насреща й се пули жаба. Мъжете рядко изглеждат апетитно, когато са в леглото, и Алин, която за първи път виждаше Фреди в това неблагоприятно положение, реши, че е направо отблъскващ. Обзе я паника да не понечи да я целуне.
Но на Фреди и през ум не му мина подобна мисъл. Не беше от демонстративните влюбени. Задоволи се да се обърне в леглото и да отпусне свободно долната си челюст.
— Здрасти, Алин.
Алин седна на ръба на леглото.
— Е, Фреди?
Годеникът й леко редактира външността си, като поприбра ченето.
Достопочтеният Фреди принадлежеше към оная категория хора, които крачат по житейските друмища с безгрижно зейнала уста.
На Алин й се стори, че точно този следобед я е налегнало странно безмълвие. Не беше успяла да проговори на Джордж, а сега не можеше да измисли какво да каже на Фреди. Гледаше го, той също я гледаше, а часовникът на камината не спираше да тиктака.
— Виновна е котката на леля Ан — най-сетне се обади Фреди, предлагащ лек разговор. — Хукна нагоре по стълбите и аз се срутих надолу. Мразя котките. Ти имаш ли котки? Имам един приятел в Лондон, който не може да ги понася.
Алин започна сериозно да се тревожи, че има трайни увреждания на говорните органи. Да се развие котешката тема, би трябвало да е проста работа, но тя откри, че е неспособна да го стори. Умът й бе изцяло погълнат от отблъскващата гледка, която представляваше любимият й по пижама.
Фреди възобнови разговора.
— Чета страхотна книга. Ти чела ли си нещо от поредицата? Излизат всеки месец и са страхотни. Човекът, който ги пише, трябва да е страхотен. Не мога да проумея как измисля тия страхотии. Книгите са за един страхотен детектив на име Гридли Куейл. Страхотни са.
Алин изведнъж се сети кой е очевидният лек на немотата й.
— Да ти почета ли, Фреди?
— Разбира се! Страхотна идея. Стигнал съм до началото на тази страница.
Алин взе подвързаната с бяла хартия книга.
— „В него със смъртоносна точност се целеха седем дула.“ Това прочел ли си го?
— Нищо, ти пак ми го прочети. Никога не ми омръзва. Работата е доста заплетена, ще знаеш. На Куейл са му скроили капан в една необитаема къща, като са го подмамили да види изпаднал в беда приятел, но вместо приятеля отвсякъде изскачат въоръжени и маскирани бандити. Самият аз не разбирам как ще съумее да се измъкне от кашата, но се обзалагам, че ще измисли нещо. Той е страхотен.
Ако някой беше в състояние да съжали навлизащата в приключенията на Гридли Куейл Алин повече, отколкото се съжаляваше самата тя, това бе Аш Марсън. Той се бе гърчил, докато пишеше думите, тя се гърчеше, докато ги четеше. Достопочтеният Фреди също се гърчеше, но от необуздано вълнение.
— Какво ти става? Не спирай — извика той, когато гласът на Алин заглъхна.
— Започнах да преграквам, Фреди.
Фреди се поколеба. Желанието да не изостава от Гридли се бореше с елементарната вежливост.
— Какво ще кажеш… Имаш ли нещо против да дочета набързо останалото? Можем да си поговорим след това, нали? Няма да ми отнеме много време.
— Разбира се. Чети си, щом искаш. Но, Фреди, наистина ли ти харесват подобни неща?
— Дали ми харесват! Защо, ти не си ли падаш по тези книги?
— Не знам, струват ми се малко… Не знам. Фреди потъна в четивото си. Алин прекрати опитите да анализира отношението му към господин Куейл. Отново потъна в мълчание.
Но мълчанието й тегнеше от мисли. За първи път от началото на взаимоотношенията им тя се опитваше да си представи какво точно ще означава брачният живот с Достопочтения. Внезапно й хрумна, че толкова рядко се беше виждала с Фреди, че просто не бе имала възможност да го опознае. В оживения външен свят изглеждаше поносим. Но днес бе някак си различен. Днес всичко бе различно.