— Фреди, момчето ми, истината е, че реагирах под въздействието на страшна заблуда. Никой не съжалява повече от мен за тази грешка, но последните събития в този дом ме наведоха на мисълта, че тук присъстващият господин Бакстър не е съвсем с всичкия си. Преумора или нещо подобно. Нерядко съм бил свидетел на подобно издивяване в Индия, ще знаеш. Хората ги пипва амокът, започват да търчат насам-натам и да трепят всичко живо наоколо за свое удоволствие. Длъжен съм да призная, че напоследък държах под око господин Бакстър, в очакване да започне да ни избива. Естествено, сега осъзнавам грешката си и вече се извиних най-смирено, по дяволите. Но тогава бях твърдо убеден, че нашият приятел под въздействието на пореден пристъп на безумие се кани да утрепе госпожица Питърс. Виждал съм го да се случва в Индия, и то не веднъж. Спомням си горещото лято на деветдесет и втора… дали не беше деветдесет и трета? Май беше деветдесет и трета… когато един от туземните ми носачи… Както и да е, хвърлих се напред, ловко закачих с дръжката на чадъра си глезена на господин Бакстър и го проснах на земята. А когато се обяснихме, вече беше твърде късно. Влакът беше отпратил и госпожица Питърс с него.
— А току-що пристигна телеграма — намеси се лорд Емсуърт, — че днес следобед са се оженили в кметството. Много неприятен случай.
— Понеси го мъжки, момчето ми — настоя полковник Мант.
А Фреди даваше всички признаци, че го понася с похвална мъжественост. Нито едно възклицание на гняв или болка не се изтръгна от устните му. Човек би помислил, че или е в шок, или не е чул нищо.
Истината беше, че историята му направи извънредно слабо впечатление. Облекчението от разкритието на Аш за Джоун Валънтайн, изумителната радост от факта, че вижда автора на „Приключенията на Гридли Куейл“ от плът и кръв, цялостното усещане, че в света цари хармония, не му позволиха да се разстрои.
А освен това определено си отдъхна, че вече не е необходимо да се жени. Харесваше Алин, но всеки път, когато се сещаше, че трябва да се жени, изпитваше потрес. Човек изглежда такова магаре, като се жени…
Все пак му се стори, че от него се очаква някакъв членоразделен коментар. Забърника из мозъка си за нещо подходящо.
— Искате да кажете, че Алин е духнала с Емерсън?
Депутацията закима мъчително. Фреди отново затърси думи. Депутацията не смееше да диша.
— Е, направо ме гръмнахте — рече. — Такива ми ти работи.
IV
Господин Питърс с тежка стъпка нахлу в стаята, където Аш Марсън вече го чакаше.
— Стягай багажа — гракна господин Питърс.
— Да стягам багажа?
— Да. Отфучаваме със следобедния влак.
— Какво е станало?
— Дъщеря ми офейка с Емерсън.
— Какво!
— Не ми викай какво, ами стягай багажа.
Аш бръкна В джоба си.
— А това къде да го сложа? — попита.
Господин Питърс за секунда се взря с тъпо неразбиране в дланта му, но поведението му на бърза ръка се промени. Очите му грейнаха. Нададе вой на чист екстаз.
— Намерил си го!
— Намерих го.
— Къде беше? Кой го беше взел? Как го измъкна? Къде го откри? У кого беше?
— Не мога да разкрия източника си. Не искам да дам повод за сериозни усложнения. Нали няма да кажете на никого?
— Да кажа? Божичко, за какъв ме вземаш? Да не смяташ, че ще хукна да дрънкам наляво и надясно? Ще бъда доволен, ако се измъкна, без оня Бакстър да ме надуши. Можеш да не се съмняваш, че няма да има сензационни разкрития, ако могат да се избегнат. У кого беше?
— У младия Трипуд.
— Трипуд ли? На него пък за какво му е?
— Имал е нужда от пари и е смятал да ги изкара от скарабея.
Господин Питърс избухна.
— А аз хвърлях къчове, че Алин няма да се омъжи за него и се е заловила с обикновен младеж като младия Емерсън. Добро момче си е младият Емерсън. Не краде хорските скарабей. Бързо ще успее в живота. Просто го носи у себе си. А аз исках да го застрелям, задето е отнел Алин от оня пуяк в леглото на горния етаж. Ами че ако се беше омъжила за Трипуд, щях да имам внуци, които да ми отмъкват часовника, докато ги дундуркам на коляното си. В това семейство има нещо гнило. Бащата ми задига Хеопса, синчето го отмъква от бащата… Каква банда! И на всичкото отгоре минават за най-добрата синя кръв в Англия. Ако това е представата на Англия за синя кръв, бих предпочел някой папуас. Край, точка по въпроса. Бях глупак да дойда в подобна страна. Собствеността на човека тук не е в безопасност. Връщам се в Америка с първия кораб. Къде ми е чековата книжка? Веднага ще ти напиша чека. Заслужи си го. Слушай, млади човече, не знам какви са ти плановете, но стига да не си закотвен за тая проклета страна, няма да съжаляваш, ако останеш при мен. Казват, че няма незаменими хора, но ти си почти незаменим. Ако се навърташ около мен няколко години, току виж съм възвърнал формата си. Чувствам се по-добре, отколкото на младини, а едва сме започнали. Какво ще кажеш? Можеш да се наречеш както искаш — секретар, треньор или каквото сметнеш за необходимо. Но всъщност ще ме караш да правя упражнения, да не пуша пури и изобщо ще се грижиш за мен. Как ти се струва?