— Тези сънища непрекъснато са възниквали по време на полета, нали? — запита Мукерджи.
— Всеки път щом лягахме. Стигна се дотам, да се страхуваме да задремем, защото знаехме, че дяволите отново ще се разиграят в главите ни. Пиехме сънотворни лекарства, но дори и тогава виждахме сънища, макар мозъците ни да бяха така натъпкани, че не можеше и да си представим, че в подобно състояние сме способни нещо да сънуваме. Чума от кошмари, докторе. Епидемия.
— Кога стана за последен път?
— По време на съня преди кацането.
— И никой още не е спал оттогава?
— Не — отвърна Фалкърк.
Още един астронавт се намеси в разговора:
— Не го каза съвсем ясно, докторе. Това са сънища-убийци. Те разрушават мозъка. Ние бихме се радвали да полудеем, ако това ни донесе облекчение или ни избави от кошмарите.
Мукерджи започна да чука с пръсти по стъклото и се замисли за друг подобен случай. Но така и не откри. Знаеше множество случаи с халюцинации, епизоди, когато цели тълпи са се убеждавали, че виждат богове, демони, чудеса, оживели мъртъвци, огнени знаци по небето… Но последователна серия халюцинации, наблюдавани от цял един екипаж от силни и целеустремени астронавти по време насън?… Това не влизаше в привичните рамки.
Накадаи каза:
— Пит, те имат предположение, какво всъщност е станало. Идеята е дива, но кой знае…
— Каква е тази идея?
Фалкърк с труд се усмихна:
— Въобще, фантастика, докторе.
— Карай, карай.
— Е, нещо сме внесли със себе си на кораба. Някакво телепатично същество, което бърка в мозъците ни всеки път, когато заспиваме. Това, което възприемаме като кошмар, е, възможно, промъкващо се същество в черепа ни по време на сън.
— Ако то е било с нас през цялото време — намеси се още един астронавт, — възможно е, да се намира на борда на кораба… Или е избягало сега в града.
— Невидимата Кашмарна Заплаха? — произнесе Мукерджи с едва забележима усмивка. — нещо не ми се вярва.
— Но нали има телепатични същества — възрази Фалкърк.
— Знам това — подхвърли Мукерджи. — Нали имам щастието да съм едно от тях.
— Извинете, докторе, ако…
— Но това не ме заставя, да търся телепатия под всяко храстче. Същевременно, не мислете, че напълно изключвам тази възможност. Но ми се струва, че по-скоро вие сте се заразили от нещо като възпаление на мозъка. Вирусна болест, приличаща на енцефалит, която се проявява във форма на хронически халюцинации — той забеляза, че астронавтите се спогледаха смутено. Изглежда, те предпочитаха да се окажат жертва на неизвестно чудовище, което ги измъчва вътрешно, отколкото на някакъв си вирус, попаднал в мозъка им. — Аз не казвам, че е така. Просто разглеждам различни хипотези. Ние ще знаем повече, когато извършим известни изследвания. — Мукерджи погледна часовника си и се обърна към Накадаи. — Ри, едва ли сега ще успея да открия нещо важно, а и трябва да навестя пациентите си. Искам тези момци да минат пълно неврологично обследване. Когато всичко бъде готово, обади ми се в кабинета. Нека тестовете следват разпръснато, като ги карай да спят по двама след всяка серия. Ще изпратя техници, които да ти помогнат за настройката на телеметрията. Ако кошмарите продължат, трябва да съм в течение.
— Това вече е друг разговор.
— Нека се подпишат, че са съгласни да бъдат обследвани. Ще направя предварителното сондиране на мозъка, веднага щом при мен се появят резултатите. Разбира се, карантината трябва да продължава. Това нещо може да е заразно. Трябва да бъдем предпазливи.
Накадаи кимна. Мукерджи се усмихна професионално на астронавтите и излезе, като дълбоко се замисли. Хм, вирус на кошмари? Чужд организъм, който бърка в мозъците и остава невидим? Така и не разбра, коя от тези хипотези повече му харесваше. Впрочем, съществуваше възможност за някакво съвсем прозаично обяснение на този месец, изпълнен с отвратителни сънища: повреда в системата за приготвяне на храната или шегички на възстановителя на въздуха. Какво просто и примитивно обяснение.
Напълно е възможно.
6
Когато това стана за първи път взие даже не разбра, какво се е случило. Той се докосна до човешкия мозък и реакцията бе незабавна и бурна. Той бе изхвърлен назад и изплашен от бурната ярост на отговора. Само след миг вече не бе в състояние да намери този мозък. Възможно е, помисли си, това да е някакъв защитен механизъм, с който хората предпазват мозъка си от неканена намеса. Но му изглеждаше малко вероятно, защото човешкият мозък и така бе надеждно защитен през по-голямата част на времето. На кораба трябваше да преодолява силна турбулентност всеки път, когато се опитваше да минава през стената, пазеща мозъците на членовете на екипажа — сякаш хората съвсем не се стремяха да влизат с него в ментоконтакт. С подобно съвършена изолация и пълно прекъсване на сигнала не беше се сблъсквал досега. Макар и объркан предприе нов опит, като се насочи към отворения мозък, който се намираше наблизо до този, който изчезна преди миг.