Колко дълго са търсили? Колко ценен за тях е сакът и неговото съдържание? И тогава с изумителна яснота ме връхлита една мисъл. Още продължават да търсят. А аз съм сама. Спомням си лицето на Марк, докато качваше в таксито. Онези хора сигурно още са някъде там и ни търсят. Може би са осъзнали, че са убили не когото трябва. И ето ме тук сега, сама в къщата. Толкова се тревожех за полицията и за това да превърна в пари камъните, че съвсем забравих за вероятността да ни намерят хората, от които откраднахме. Действителността тропа на вратата, същински изстрел в главата.
Замислям се за отворената задна врата преди няколко дни. Сега съм у дома сама. И не ми се умира. Трябва да разбера с какво си имаме работа. Трябва да разбера кой е евентуалният ни преследвач. Отнасям телефона долу, обличам си палтото и излизам от къщи.
Време е отново да го включа. На безопасно място. На оживено място.
На Лестър Скуеър се промушвам между хората и се запътвам към градината в средата на площада. Намирам група чуждестранни студенти, които си играят с телефоните, докато обядват на тревата. Приближавам се, доколкото е приемливо, и едва тогава включвам телефона. Той бавно оживява. Дисплеят светва в бяло. Логото на „Епъл“. След това основният екран. Дори не понечвам да го сложа на самолетен режим. Оставям го да намери мрежа. И той го прави. Индикаторът за силата на сигнала се изпълва докрай.
Ето как разсъждавам: Лестър Скуеър е най-оживената пешеходна зона в Европа. Проверих през телефона си, преди да го изключа в метрото. За един ден през Лестър Скуеър минават повече хора, отколкото през което и да е друго място в Европа. Средно по 250 000 души. Когато влизам в градината, там е пълно с хора с телефони, които се разминават, потънали в разговор или навели глава, пишещи нещо или сърфиращи в интернет. На Лестър Скуеър има 109 охранителни камери, но хайде някой да разбере кой телефон на кого е. Гъмжи от хора. Скрита съм, без да се крия. Дори да намерят откъде идва сигналът, няма да им бъде от полза.
Дисплеят оживява. Появяват се две съобщения.
ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ОЩЕ Е В СИЛА
СВЪРЖЕТЕ СЕ С МЕН
От същия номер като преди. От номера, който знае, че някой е намерил сака.
Само че не разбирам смисъла на съобщенията. Какво предложение? Преглеждам за още съобщения, но виждам само старите, които прочетох на Бора Бора. И тогава забелязвам пропуснатото обаждане. Проверявам. Има две пропуснати обаждания от същия номер, откакто сакът е в наши ръце, откакто изпратих онова нелепо съобщение от Бора Бора. Две пропуснати обаждания… и едно съобщение на гласовата поща.
Сядам на една пейка, натискам иконката на гласовото съобщение и вдигам телефона към ухото си.
Първият глас е от записа на телефонния оператор. Женски глас, но на неразбираем за мен език. Източноевропейски? Руски? После настава тишина, последвана от дълъг звуков сигнал.
Чувам тишината на затворено помещение, някой, който чака близо до слушалката да заговори.
После гласът прозвучава плътен и спокоен. Мъжки. Говори на английски, но с трудно определим акцент.
Получили сте предишните съобщения. Предложението е в сила. Свържете се с нас.
Край на съобщението. Нямам представа какво има предвид. Какви предишни съобщения? Какво предложение? Телефонният оператор дърдори нещо на руски. После отново прозвучава мъжкият глас. Записано съобщение. Предишното.
При вас има нещо наше. Бихме искали да ни го върнете.
Усещам как гърлото ми се стяга.
Не знам как сте се сдобили с него. На този етап не е важно, но е във ваш интерес да ни го върнете.
Изведнъж ми хрумва, че някой вече е прослушал това гласово съобщение, затова не ми се появи като ново. Някой го е чул. Замислям се за открехнатата задна врата, за студената ръка на Патрик в топлата ми длан, замислям се за Анди, Саймън и Еди. Да не би някой да се е качвал на нашия таван? Кой? И тогава си давам сметка, че всъщност само един човек може да е прослушал съобщението. Защо иначе мъжът на телефона сега, ако наистина ни търси, ще влиза в дома ни, за да слуша собствените си съобщения? А ако е бил инспектор Анди Фостър, защо веднага не са иззели намерените доказателства? Ако е бил някой, свързан с Еди, защо Еди ще ни плаща двата милиона лири, след като просто би могъл да вземе всичко? Истината е, че на тавана не се е качвал никой друг. Следователно не само аз имам тайни. Марк вече е прослушал това гласово съобщение.
Ще ви компенсираме. Обезщетение за неприятностите.