Забелязах Марк, докато се връщах от тоалетната. Криех се там, за да се откопча от досаден управител на хедж фонд, който си беше втълпил, че спорадичното кимане от моя страна в съчетание с решително оглеждане на тълпата е проява на интерес към него. Една испанка ме осведоми, че той все още се навърта край входа на дамската тоалетна с ново питие в очакване на появата ми. Възползвах се от възможността, за да се информирам за новините на телефона си. Дадох си десет минути, после реших да изляза. Него го нямаше. Със сигурност беше отишъл да омайва друга късметлийка. Запътих се към бара по права линия, където през навалицата бях забелязала златистата рокля на Каро. Тя разговаряше оживено с някого. Обърна се надясно и аз видях събеседника й.
Буквално се заковах на място. Тялото ми реши преди мозъка, че присъствието ми при тях е ненужно. Каро беше великолепна, висока и самоуверена амазонка. Роклята й от златисто ламе подчертаваше извивките на тялото й — очевидно не носеше бельо. Изглеждаше като от реклама за парфюм в лъскаво списание, а мъжът идеално й подхождаше. Беше съвършен. Висок, солиден, изглеждаше мускулест, без да създава впечатление, че спортува маниакално. Може би беше гребец или тенисист. А може би дървосекач. Да, със сигурност щеше много да го бива като дървосекач. Помня, че изпитах неестествено силно желание да го гледам как прави точно това. Имаше къса кестенява коса. Небрежен, но и уместно делови. Усмихна се широко на нещо, което не чух добре, а Каро избухна в смях. Не знам защо, ускорих крачка. Иска ми се да вярвам, че тялото ми се задейства само по силата на нужда на клетъчно ниво. Както и да е, изпънах се в пълен ръст без ни най-малка представа какво ще кажа, когато стигна при тях, и без изобщо да контролирам действията си. Погледът му улови моя от десетина крачки и ме привлече, затанцува по тялото ми — щях да привикна с този танц и да копнея за него до края на живота си. Взря се в лицето ми, стрелкаше се от очите към устата, търсеше истинската мен.
Бях имала време да се преоблека след снимките и бях избрала пепеляворозов ретро костюм и златисто-розови обувки с многобройни каишки. Беше облекло за спешни случаи вечер. Изглеждах добре с него. Знам го, защото мъже като този от хедж фонда не гледат що за личност си.
Каро се обърна към мен, следвайки погледа на мъжа.
— Здрасти, милинка. Къде се изгуби?
Тя грейна срещу мен, видимо доволна от въздействието, което предизвиквахме двете.
Усетих как по шията ми плъзна руменина, но я спрях.
— Марк, това великолепно същество е приятелката ми Ерин. Творческа личност. Снима документални филми. Гениална е — изгука Каро и ме хвана под ръка озадачаващо собственически. — Ерин, това е Марк. Работи в Сити и колекционира съвременно изкуство. Но вече сме установили, че не е почитател на произведения с калашници или човешки нокти. С тези две изключения е отворен за всичко. Нали?
Той се усмихна и протегна ръка.
— Приятно ми е да се запознаем, Ерин.
Очите му ме приковаха, обгърнаха ме. Поех ръката му и се постарах ръкостискането ми да е уверено. Усетих топлата му длан около пръстите си, още студени след миенето. Позволих си усмивка, оставих я да плъзне по ъгълчетата на устата ми и нагоре към очите. Дадох му малко от себе си.
— И на мен — отговорих аз.
Исках да разбера на кого принадлежи той, можех ли да го имам. Възможно ли беше?
— Иска ли някой питие? — попитах.
— Всъщност, милинка, ще отскоча до тоалетната. Връщам се след минута — изчурулика Каро и изчезна, оставяйки след себе си наситено благоухание.
Остави ми и мъжа. Но сигурно на Каро постоянно й се лепяха готини типове.
Марк леко разхлаби вратовръзката си с показалец и палец. Тъмносин костюм. Мамка му.
— Питие, Марк? — повторих аз.
— О, боже, не, извинявай, остави на мен.
Шампанското бе поръчано с едно кимване и махване с ръка. Той ме покани с жест в едно сепаре и двамата седнахме на ниска маса. Оказа се, че току-що се е запознал с Каро и е дошъл сам. Е, по-точно с приятел на име Ричард.
— Който разговаря с онази прелестна дама ето там — посочи Марк жена, която очевидно беше компаньонка.
Ботуши от изкуствена кожа до коленете и отегчен блуждаещ поглед. Ричард явно не се смущаваше от липсата на принос в разговора от нейна страна и говореше за двама.
— О! Интересно.
Марк се усмихна широко, кимна, а аз не съумях да възпра смеха си. Той също се засмя.
— С Ричард сме много близки — каза Марк с шеговита тържественост. — Днес е командирован тук от една швейцарска банка. На практика съм му пазач. Или гледач? Не знам. Трябва само да го водя там, където поиска. А това очевидно е… тук. Какви документални филми правиш?