Выбрать главу

Настава раздвижване, пукат клонки, стъпките се приближават. Долепвам се до твърдата и студена пръст, виждам ги над ръба на падината. Отказали са се от първото място и се придвижват към вторите координати. Идват право към мен и се навеждат да продължат търсенето. Започват да копаят мълчаливо. Марк вече е толкова близо до мен. Иде ми да изкрещя: „Бягай, Марк, бягай!“, обаче знам, че животът и на двама ни зависи от това дали ще се въздържа от подобна глупост. Какъв е планът му? Аз не знам какво да правя. Вината за всичко е моя. Боже, той сигурно страшно се притеснява за мен. Къде ли мисли, че съм? Дали не смята, че са ме заловили? Че са ме убили? Толкова е близо, че мога да го докосна. Да се пресегна, да му подскажа, че съм тук…

В този момент Марк намира флашката. Виждам всичко на забавен каданс.

Стисва я в дланта си и поглежда назад към високия мъж, който продължава да търси, без да го забелязва. Браво на теб, скъпи. Хайде, пъхни я в джоба си, спечели ни малко време. Удари го, когато е с гръб.

Марк обаче не прави нищо подобно. Онова, което всъщност прави, ме изумява.

Вместо да прибере флашката в джоба си, той се засмива. Засмива се и вдига ръка. Дете, намерило съкровище. Усмивката му е широка и искрена. Доволен се изправя, изтупва листата и пръстта от коленете си. Какво става? Високият мъж кимва. По лицето му плъзва тънка усмивка, той хвърля моя айфон на земята близо до Марк. Не му трябва повече, получил е, каквото иска. Марк се навежда да вземе телефона.

Високият мъж бръква в джоба си, ококорвам се да видя какво ще извади, моля се да не е познатото проблясване на метал.

— Нали няма копие на файловете? — пита той Марк.

Усещам, че треперя. Листата покрай ръцете ми шумолят леко.

— Не — отговаря Марк и пъхва телефона ми в джоба си.

Някаква роля ли изпълнява? Не проумявам. Не схващам какво се случва. Високият мъж кимва доволно.

Нещо в тона на Марк, в позата му не е както трябва. Не звучи уплашен. Не звучи дори притеснен. Какви ги върши? Не знае ли, че ще го убият?

О, боже! Мисля, че планът на Марк е да се опита да сключи сделката. Как е успял? Какво се е случило, преди да пристигна тук, какво съм пропуснала? Защо ще сключват сделка, когато вече държат козовете в ръцете си?

Другият мъж говори по телефона на неразбираем за мен език. Когато остава доволен, затваря.

— Готово. Провери си сметката — казва на Марк.

Марк вади друг мобилен — бавно и демонстративно, за да покаже, че не е оръжие. Изглежда спокоен, напълно владее положението. Истински бизнесмен. Не изглежда уплашен. Хрумва ми несвързана мисъл — двамата много си приличат, високият мъж и Марк. От една порода са.

Мъжът зарейва поглед към дърветата.

— Къде е тя? Къде е жена ти? — пита нехайно.

Притаявам дъх. Внимавай, Марк, не допускай да те заблуди. Този мъж прекрасно знае къде съм, къде ме е оставил Патрик. Марк няма представа какво са ми причинили. Няма представа, че Патрик ме е нападнал и е взел всичко. Знае, че са отмъкнали телефона ми обаче. Знае, че така се е озовал тук, проследил е апарата ми. Ще се досети, че въпросът е подвеждащ. Не им позволявай да те вкарат в капана.

Марк плъзва пръст по дисплея и го чуква. Поглежда за кратко.

— Тя не знае нищо. Погрижил съм се за нея. Имай ми доверие. Няма да създава повече проблеми.

Гласът му е отегчен. Очите му лениво се плъзгат обратно към телефона. Точно така, Марк. Добре го изигра. Боже, много го бива. Наблюдавам го как гледа телефона си в очакване на информация за плащането. Много спокоен, много овладян.

Един момент. Нещо не е наред. Защо му плащат? Защо ще ме нападат, ще крадат координатите, а после ще ни платят? Имат всичко, което искат. Защо плащат на Марк? Така де, не ги принуждава с пистолет, защо ще му дават парите?

Залива ме вълна на дълбока тъга и след нея остава празнота, каквато за пръв път усещам. И изведнъж всичко започва да се намества.

Марк не е дошъл да ме спаси. Дошъл е да ми попречи да сключа сделката. Да ми отнеме флашката. Не го интересува какво ще ми направят. Не го интересува дали ще ме наранят. Изобщо не го е грижа за мен. А сега сключва сделката зад гърба ми. О, боже! Марк е направил уговорка само за себе си.