— Да, има една къща.
— Добре. Промъкни се отзад и виж дали няма да намериш лопата или нещо такова. Вземи я. Сега ме чуй: внимавай, сладурче. Трябва да ги заровиш хубаво. Няма да е лесно, но ще се справиш. И ми се обади пак, когато приключиш. От друга телефонна кабина, не забравяй. Ще оправим тази работа, не се тревожи.
Звучи уверено. Действа ми толкова успокояващо, че ми иде да ревна. В момента съм готова на всичко за Еди.
— Добре, добре. Ще ти се обадя после. Дочуване.
Затварям и се отправям към градината на къщата.
Вече знаете какво се случи после.
38
Събота, 1 октомври
Разчистване
Бузите ми са поруменели и кални, когато успявам да се върна в хотела, но раните ми са скрити под шапката и във вида ми няма нищо, което да не бъде обяснено с енергично туристическо ходене. И съм потна за доказателство.
В раницата си имам белина и други продукти, които купих от бензиностанция по време на дългия път обратно от гората. Ако ви се налага да купите нещо подозрително, съветвам ви да вземете и кутийка тампони от най-големия размер. Касиерите толкова се смущават от тях, че рядко обръщат внимание на другите ви покупки. Стремят се светкавично да пъхнат кутийката в торба. Опитайте.
За щастие, никой не е влизал в стаята ми, както моли табелката на вратата. Вътре цари пълен хаос. Кръв, стъкло, следи от борба. Намирам ключа за банята в кошчето. Патрик явно го е пуснал там на излизане снощи. Прегледах мобилния му, преди да го завлека в трапа при Марк. Изобщо не е работил за хората с флашката. Марк му е плащал да ме следи. Патрик ме е нападнал по заповед на Марк, който е искал да ме извади от картината — честно казано, не е искал да ме убият, само да пострадам достатъчно, за да не се намесвам. Да не би да е смятал по-късно сам да ме пречука? Изтласквам въпроса от главата си — друг път ще го мисля.
Есемесите между предплатените телефони на двамата започват от втория ден след прибирането ни от медения месец. Само че тонът на Марк се променя, след като поисках оценка на диаманта в „Хатън Гардън“ и след като той е разбрал за инспектор Фостър и за разследването във връзка с изчезването на Холи. Става все по-зловещ и по-гневен, докато нарежда на Патрик какво да прави, как да ме държи под око, да ме сплаши. Помня как Марк се опита да ме убеди, че съм в опасност, да ме накара да повярвам, че Патрик е от полицията. Патрик е звънял у дома и е оставял онези съобщения на телефонния секретар. Марк е човекът, когото Патрик е чакал в ресторанта от онова съобщение. Марк се е опитал да ме сплаши, здравата да ме сплаши. Той е оставил задната врата отворена. Той е преместил снимката ни. Той се е опитвал да ми внуши, че полудявам. Настояваше да се откажа от диамантите, да ги изхвърлим. За да може той да се върне сам, да ги вземе и да ги продаде, без да предизвиква подозрения. Сигурно се е опасявал, че ще проваля плановете му, ако се окажа част — а чрез мен и той — от разследването на Холи. Открил си е собствена швейцарска сметка. Сигурно го е направил, докато не съм била в хотела и съм уреждала общата ни сметка. Ще го разбера от неговия предплатен мобилен. Канел се е да внесе там парите от диамантите, после да източи общата ни сметка през следващите няколко месеца и накрая е планирал сам да осъществи размяната на флашката. Само че, незапозната с плановете му, аз все бях намирала нови начини да останем в играта. Продадох диамантите чрез Еди. А после намерих флашката и смятах да продам и нея. Явно това го е вбесило. Осуетила бях собствените му планове и тогава бе решил да се намеси.
Преди да го погреба, претърсих джобовете му. Търсех следа вероятно, нещо, което да ми докаже, че цялата история е огромно недоразумение. Че всъщност той ме обича. Надявах се да намеря нещо, което да ми покаже, че Марк е направил всичко това заради мен, заради нас. Разбира се, не открих нищо подобно. Марк обаче носеше два телефона. Своя айфон и новия предплатен апарат, чрез който се беше свързвал с Патрик и през който беше проверил банковата ни сметка в Швейцария по време на сделката. Действаше умно. Собственият му телефон беше на самолетен режим, явно го е изключил, след като ми пусна есемеса през нощта. Несъмнено го беше направил, преди да дойде да ме търси, за да не може телефонните кули да уловят местоположението му. Последният есемес, който ми беше изпратил, също беше умно завоалиран — „Знам къде си. Връщам се скоро…“. Ако по някаква причина изчезна по време на пътуването си до Норфък, Марк щеше да твърди, че не знае нищо. Беше се подсигурил превъзходно.