39
Неделя, 2 октомври
Изчезнал
На следващата сутрин се събуждам рано. Спала съм непробудно и сега всяко мускулче от тялото ме боли, преуморено и пострадало след дългите часове напрежение и изтощение. Ставам да си приготвя горещ шоколад. Имам нужда от захар. От топлина.
В седем и пет отново звънвам на мобилния на Марк.
— Марк, Ерин е. Не съм сигурна какво става. Вече се тревожа, обади ми се, моля те. — И затварям.
Отивам в дневната и запалвам огън. Днес ще си остана вкъщи. Целия ден.
Проверявам швейцарската сметка. Два милиона евро са преведени вчера сутринта. Явно е смятал след сделката да прехвърли наведнъж всички пари. Забелязвам обаче, че от сметката липсват около 800 000 лири. Не ги откривам в личната спестовна сметка на Марк. Не ги намирам и в разплащателната. Сигурно вече са в неговата швейцарска сметка. Няма как да разбера. Но толкова по-добре с оглед на предстоящото.
Като се замисля, всичко пасва идеално. Версията, която ще пробутам за Марк, ще прозвучи напълно убедително.
Марк е разпитвал за свой клиент, който се опитва да продаде диаманти, клиент, който има нужда от помощ. Ще изглежда подозрително. Със сигурност. И това е идеално. Съпругът ми е попаднал на нещо, на което не е бивало да попада, и е избягал. Или пък се е случило нещо още по-лошо. Може да се е забъркал с неподходящи хора. Никога няма да узнаем. Полицията ще търси, но нищо няма да намери.
При заснемането на документален филм се прилагат три стратегии: проучване и подготовка; търпение, докато се разгръща разказът; и накрая, и вероятно най-важно от всичко, монтиране на заснетия материал, за да изградиш ясен и убедителен сюжет. Знам, че животът не е документален филм, но ако процесът върши работа, защо да не го използвам? Повярвайте ми, никога не ми се е искало да разкажа такава история, но ето на — с това разполагам, тази история избрах. Сигурна съм, че полицията ще я приеме за достоверна.
В банковата му сметка онлайн виждам, че Марк е изтеглил триста лири от банкомата близо до къщата ни, след като се е върнал от Ню Йорк. Най-високата сума, която можеш да изтеглиш. Вероятно е дошъл с такси до Норфък — знаел е къде съм благодарение на телефона ми или на Патрик. Патрик е трябвало да ме следи и той ме е последвал до Норфък. Изпратил е есемес на Марк, за да му съобщи, но той сигурно е летял по това време. Марк е знаел къде съм дори без да включва онова приложение за намиране на телефона ми.
Патрик е брънката, която не разбирам. Не съм сигурна кой е убил Патрик и го е оставил да лежи проснат насред гората. Марк или високият мъж? Може би Марк се е срещнал с Патрик, след като Патрик ме е нападнал в хотела, може би тогава Марк е взел раницата ми, телефона и пистолета. Може би тогава му е прерязал гърлото? Намерих ножа сред листата до тялото и го зарових заедно с двете тела. Може би Марк не е искал да рискува и да дели печалбата. Или пък високият мъж е убил Патрик?
Възможно е Патрик да е чул изстрелите, да е отишъл да види какво става и да е проследил високия мъж, докато той си е тръгвал. Вероятно са били прекалено близо до пътя, за да стрелят, и високият мъж е прерязал гърлото на Патрик и го е зарязал окървавен върху листата.
Така или иначе, Патрик е неоспоримо доказателство за какъв човек съм се омъжила. Не мога да повярвам, че Марк е направил всичко това: поръчал е да ме следят, сплашвал ме е, накарал ме е да се съмнявам в себе си. Наел е Патрик да ме нападне и ограби. А сега и двамата са мъртви.
Опитвам се да определя точно кога се промени всичко между Марк и мен. Но сигурно той никога не ми е вярвал. Странно, колкото повече разсъждавам за причината да ме предаде, толкова повече ми се изяснява неговата история. Не проумявам защо не съм предвидила какво предстои. Защо не съм забелязала? Но как, бях толкова щастлива, толкова го обичах.
Докато подреждам къщата, си припомням спора ни отпреди два месеца, след като дегустирахме сватбеното меню. Най-сериозният ни спор. Опитвах се да го забравя, да забравя казаното онзи ден. И почти бях успяла. Тогава го отдадох на стреса, на страх, след като Марк бе изгубил работата си. Но сега се питам дали всъщност всичко не започна точно тогава.
Помня, че не знаех как да укротя гнева му към мен. В онзи ден нищо не вървеше както трябва. И аз не можех да оправя нещата. Помня как ми крещеше Марк — и сърцето ми замира за миг. Помня как си помислих, че Марк го няма, просто така, и че някой друг стои в дневната ми. Задишах плитко, помня и силното си усещане за самота. За пълна самота. Заповядах си да не плача, да бъда силна. Че вината не е негова, а най-вероятно е моя. Но сълзите пареха очите ми. Той ме беше погледнал като непознат и се бе обърнал настрани.